Гаснещ зрак [bg]

Беше помогнал на Ардата да намести счупените кости на Тел Акаи, и двете невероятно дебели. Когато ги погледна, докато дърпаше грамадното стъпало на Трал, а тя връщаше костите навътре под разкъсаната кожа, се почувства незначителен като никога. Срещу такъв воин не беше нещо повече от дете и колкото и да жилеше мечът му, Канин Трал можеше просто да го забърше настрани с пълно пренебрежение.

Неприятно усещане беше това унижение. Делата от миналото му, които бяха изглеждали толкова значими и важни, не бяха много повече от дребни стъпки в един дребен живот. Когато тя се залови да превърже раните по тялото на Тел Акаи, той отново излезе навън, за да прибере любимата брадва на Канин Трал.

Без да обръща внимание на двете жени тайст — които бяха всичко друго, но не и такива, — тръгна надолу към брега на Витр. За краткото време, през което брадвата бе лежала върху мъртвия пясък, горчивите изпарения бяха зацапали желязото, отнемайки гордата му лъскавина. Изпъшка, щом вдигна оръжието от земята, и се затътри отново нагоре.

Разпръснатите руини на храма, прекатурените каменни блокове и нападали колони създаваха впечатлението за някакво отминало насилие, сякаш обитаващият го бог или богиня беше сложил край на вярата в изблик на ярост. Вяра и избиване твърде често се сплитаха в убийствена прегръдка. Беше избягал от Куралд Галайн на ръба на една такава война и нямаше никакви съжаления за тази подробност в заминаването си. Но бягството не беше предотвратило преобразяването на кожата му. Първоначално бяла като сняг, сега тя беше като потъмняло от слънцето лъчисто злато. Онова, което в началото го беше ужасило, вече привличаше; той се усети, че гледа всъщност с възхищение съвършените като оникс Телораст и Кърдъл.

Подпрян на брадвата до един разбит варовиков блок, той се поколеба, а после се отпусна на камъка да погледа светлината, отцеждаща се от света.

След малко двете жени дойдоха при него и се настаниха от двете му страни; и двете — достатъчно близо, за да потъркат ръце и бедра в неговите.

— Храбри млади воине — заговори тихо Телораст. — Кажи ми, че ги харесваш леки и пъргави. Тя ще те смачка и насини до припадък, докато аз, от друга страна, показвам по-скромни извивки, но не по-малко възбуждащи, нали?

— Мислех, че двете сте любовници.

— Любовници, сестри, майка и дъщеря, тези описания са безсмислени. Подробности от миналото, а миналото е мъртво. В този момент има само жени и мъж. Самата близост приканва. Не е ли така, Кърдъл?

— Ние винаги сме прави, вярно е. Как би могло изобщо да е другояче? Но този воин тайст тук, той има високо мнение за себе си.