Гаснещ зрак [bg]

— Син, лорд, командир — щитове за отклоняване, щитове, зад които да се криеш. Хайде да те извадим на слънчевата светлина, Оссерк.

— Престани, Кърдъл. Кажи му нещо полезно. — Телораст отпусна ръка на бедрото му. — Тайна, която можем да споделим. Просто за да му покажем колко сме щедри. Кажи му за Сивия бряг.

Кърдъл трепна, а после се наведе напред и я изгледа гневно.

— Ти луда ли си? Плановете ни този път са съвършени! Вземем ли веднъж трона, благословеното от Светлината същество ще бъде наш враг!

— Лиосан. Тяхното име за Светлината, Кърдъл. Освен това този глупак тук не отива никъде. Още ли не си го проумяла? Аз току-що дойдох тук и го разбрах. Витр ли ти разяжда мозъка, сестро? Това ли е? Стоиш тук толкова дълго и копнееш за онзи Тел Акаи?

— Правехме си муцунки. Беше чудесно! Мозъкът ми не е разяден. Не аз предложих да дрънкаме за Сивия бряг.

— Ще намерят друго име за него — каза Телораст. — Правят такива работи. Ние сме Елейнт, забрави ли?

— Някой наистина трябва да убие Властелина.

— Съгласна. Този път ще се погрижим да стане. Намери правилния меч, насочи го към него и виж как плисва черната му кръв!

— Отегчих се — каза Кърдъл. — Изчукай го този воин, любима. Искам да гледам.

— Нима?

— Казах го, нали?

— Последния път, когато го направихме, горкият кучи син беше накъсан на парчета.

— Не от моите нокти, Телораст!

— Е, възбуждащо е, когато гледаш!

Кърдъл потупа Оссерк по рамото.

— Изобщо не се притеснявай, че нещо такова ще се случи, воине. Ние бяхме дракони тогава, това е различно.

Оссерк се покашля и отвърна:

— Дал съм клетва за целомъдрие. Ето защо трябва да отклоня поканата. Моите извинения, ъъ, и на двете.

— Тази клетва трябва да се наруши — изръмжа Телораст.

За негово голямо облекчение Ардата излезе от храма и тръгна към тях.

— Оставете го на мира, двете. Едва търпя присъствието ви тук и ще е добре да го имате предвид.

— Тя припка от руините, Телораст! Паяжината трепери, щом нашата сила я предизвика! Виждаш ли ужасното напрежение на лицето ѝ?

— Това ще да е от Витр — каза Телораст. — Но само по себе си е показателно, нали? Дори азатанаите не са неуязвими.

— Витр ще прояде дупки в този свят, Ардата — каза Кърдъл, наведе се леко напред и отпусна мека длан на бедрото на Оссерк. — Разбираш ли това? Дупки, проядени през него. Старвалд Демелайн беше само първата. — Ръката стисна. — Магия се излива в този свят. Ще има натиск. Рани ще се отворят. Витр е Великия гълтач, Неутолимия глад…

— Оо, това ми харесва — промърмори Телораст; нейната ръка се промъкна крадешком над другото му бедро и пропълзя към чатала му.

Оссерк вдиша рязко, усетил как членът му се отзовава на лекия допир.

Ардата скръсти ръце, но вниманието ѝ като че ли бе съсредоточено само върху Кърдъл.

— Кажи ми повече.

— Пазарим ли се вече? — Кърдъл се усмихна и ръката ѝ също се промъкна надолу, а когато откри, че тази на Телораст вече е там, с пръстите свити около члена му, се опита да го издърпа от хватката на съперничката си.