Гравитационна дъга [bg]

Дано да успея да ги предупредя навреме.

Сред дърветата те се нахвърлят върху Слотроп, жилести, брадати, черни. Отвеждат го при огъня, където някой свири на мбира1080, чийто резонатор е издълбан от парче немски бор, а пластинките на платиците са изрязани от ресорите на един разбит „фолксваген“. Жени в бели памучни поли щамповани с тъмносини цветя, бели блузи, обшити със сърма престилки и черни забрадки шетат около тенджери и тигани. Някои носят огърлици от черупки на щраусови яйца на очертани с нож сини и червени ивици. Над огъня, набучено на дървен шиш цвърти и капе огромно парче говеждо месо.

Енциан го няма, но Андреас Орукамбе е тук, с флотски пуловер и войнишки работни панталони, напрегнат като електрифициран проводник. Той помни Слотроп.

— Was ist los?1081

— Сигурно ще дойдат в полунощ — отвръща му Слотроп — Не знам колко души са, но може би е по-добре да се махнете от тук.

— Може би — усмихва се Андреас. — Ял ли си?

Спорът, да тръгват или да останат, продължава по време на вечерята. Това не е приемане на тактическо решение, на което са учили Слотроп в офицерската школа. Изглежда са пуснати в ход други съображения, известни на зоновите херероси, ала не и на Слотроп.

— Трябва да отидем там, закъдето сме тръгнали — обяснява му по-късно Андреас. — Където Мукуру1082 иска да отидем.

— Аха. Аз пък мислех, че вие търсите нещо тук, както всички други. Например онази 00000, какво ще кажеш, а?

— Тя принадлежи на Мукуру. Той я крие там, където иска ние да я търсим.

— Слушай, аз имам информация за този Черен Агрегат. — Преразказва им историята на Грета Ердман: Люнебургското поле, химическия завод, името Блицеро…

Това им звучи познато. Дори не просто звучи, а трещи, като гонг. Всички се споглеждат.

— Значи — много внимателно произнася Андреас — тъй се казва немският командир на батареята, която е използвала Черния Агрегат?

— Не знам дали са го използвали. Блицеро е завел жената в завод, където или са го сглобявали или са произвеждали детайли за него, от някаква пластмаса, „Имиполекс Г“.

— И тя не ти е посочила къде.

— Казала ми е само „Люнебургското поле“. Опитайте да намерите мъжа й, Миклош Танац. Той може да е наблюдавал истинско изстрелване, ако изобщо е имало такова. Тогава се е случило нещо необичайно, обаче аз така и не успях да разбера какво.