Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Тя е добър избор — каза замислено Берелайн. — Кайриенците ще я приемат, мисля, навярно дори бунтовниците по хълмовете. — Това беше добре да се чуе — Берелайн беше проницателна в преценките си за политическите течения, навярно почти толкова, колкото всеки кайриенец. Тя вдиша дълбоко и тананикането на Луз Терин секна. — Колкото до Айез Седай… мълвата казва, че те трябва да ви придружат до Бялата кула.
— А аз казах — остави Айез Седай на мен. — Не че не вярваше на Берелайн. Доверяваше й да управлява Кайриен, докато Елейн получи Слънчевия трон, вярваше й дори, че самата тя не храни никакви амбиции за трона. Но също така знаеше, че колкото по-малко хора са в течение дали изобщо има някакви планове по отношение на Айез Седай, толкова по-малка е вероятността Койрен да разбере, че в главата му има някаква друга мисъл освен за нейното злато и скъпоценностите й.
Щом вратите след Берелайн се затвориха, Мин отново изсумтя. Този път беше повече пръхтене, отколкото сумтене.
— Чудя се защо изобщо си прави труд да си облича дрехи. Е, рано или късно ще си намери майстора. Не видях нищо, което да ти е от полза. Само един мъж в бяло, който ще я… Някои жени срам нямат!
Същия следобед тя го помоли да й даде пари и нае цяла стая шивачки, тъй като беше дошла от Кемлин само с дрехите върху себе си, и шивачките не се спряха да и поднасят всевъзможни сетрета, панталонки и блузи от коприна и брокат, с какви ли не цветове. Някои от блузите изглеждаха с доста дълбоки деколтета дори под сетрето, а за някои от панталонките той не можеше да разбере как изобщо е могла да се напъха в тях. Освен това тя тренираше всеки ден хвърляне на ножове. Веднъж той видя Нандера и Инайла да й показват техния начин да се бият с ръце и крака, който значително се различаваше от начина, по който го правеха мъжете; на Девите обаче не им хареса, че ги гледа, и отказаха да продължат, преди да си отиде. Може би Перин щеше да разбере всичко това, но Ранд за хиляден път реши, че той самият не разбира жените и че никога няма да ги разбере.
Всеки ден Руарк идваше в покоите му или Ранд отиваше до кабинета, който Руарк делеше с Берелайн. Ранд оставаше доволен, че я вижда как усърдно се труди над доклади за товари със зърно, за настаняване на бежанци и за отстраняването на щетите, претърпени от Кайриен в така наречената Втора Айилска война, въпреки всички усилия да й се даде името Войната с Шайдо. Руарк твърдеше, че бил решил да не обръща внимание на тия кайриенски „игрички“, както ги наричаше, на джи-е-тох, въпреки че мърмореше всеки път, когато видеше някоя кайриенци с меч или млади мъже и жени, облечени целите в бяло. Бунтовниците, изглежда, продължаваха да кротуват и да изчакват по хълмовете и броят им нарастваше, но те също така не го тревожеха. Това, което истински го тревожеше, бяха Шайдо и колко копия продължаваха да се придвижват всеки ден на юг към Тийр. Съгледвачи — тези, които се връщаха — докладваха, че Шайдо са се размърдали в Камата на Родоубиеца. Но нямаше никакви сведения в каква посока възнамеряват да се придвижат и кога. Руарк дори спомена броя на айилците, конто продължаваха да се отдават на „замъгляването“ и захвърляха копията си, броя на отказващите се да оставят гай-шайнското си бяло, след като срокът им е изтекъл, и дори на малцината, които все още се отправяха на север, за да се присъединят към Шайдо. Това беше явен признак за безпокойството му. Изненадващо, Севанна се беше появила при шатрите и дори в самия град и беше напуснала един ден след пристигането на Ранд. Последното Руарк го спомена между другото.
— Нямаше ли да е по-добре да я заловят? — попита Ранд. — Руарк, знам, че тя уж е Мъдра, но тя не би могла да е такава, поне както аз го разбирам. Не бих се изненадал, ако Шайдо се окажат по-благоразумни без нея.
— Съмнявам се — каза сухо Руарк. Седеше на една възглавничка до стената и пушеше лулата си. — Амис и другите си подмятат погледи зад гърба й, но я приемат като Мъдра. Щом Мъдрите казват, че Севанна е Мъдра, значи е Мъдра. Виждал съм вождове, за които не бих пожертвал и един мях вода, дори да стоя между десет кладенеца, но те все пак си бяха вождове.
Ранд въздъхна и се зае да проучва картата, разпъната на масата. Руарк наистина като че ли нямаше нужда от нея — без да я гледа, можеше да изброи всяка особеност на терена, изобразен на картата. Берелайн седеше на стола си с висок гръб от другата страна на масата, присвила крака под себе си и с наръч документи в скута. В ръката си държеше перодръжка, а на масичката до стола й имаше мастилница. От време на време му хвърляше поглед, но щом видеше, че Руарк гледа, отново свеждаше глава над докладите. Неизвестно защо, Руарк се мръщеше всеки път, когато я погледнеше, а тя все се изчервяваше и упорито стискаше челюсти. Руарк сякаш не я одобряваше, което беше безсмислено — нали тя си гледаше съвестно задълженията.