Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Ерик погледна един ветеран, графа на Макърлик, и каза:
— Милорд Ричард.
— Да, капитане?
— От всички присъстващи вие сте най-старши и по служба, и по възраст. За мен би било чест да изпълнявам вашите команди.
Дребният граф, от един малък край на Кралството извън Таунтънската падина, изглеждаше едновременно изненадан и зарадван. Огледа шатрата и след като никой като че ли не възрази, отвърна:
— Ще служа като временен командир, докато принцът не назначи друг, капитане.
В шатрата сякаш се долови въздишка на облекчение — конфликтът между избрания от принца капитан и благородниците поне засега беше избегнат. Графът на Макърлик каза:
— Нека най-напред изпратим рицар-маршала в последния му път до Крондор, а веднага след това искам всички по-старши офицери на заседание.
Ерик фон Даркмоор отдаде чест.
— Слушам, сър.
И излезе от шатрата преди някой да е заговорил. Побърза да потърси Джедоу Шати, защото искаше да се погрижи хората му да знаят задачата си преди някой друг офицер да ги е намерил и да им е възложил друга. Публично щеше да отдава дължимото на новия командир, но не смяташе да остави хората си на случайните прищевки на човек, който само допреди година е устройвал пирове в мирното си крайморско имение на половин континент оттук.
Цялата кралска армия на Запада бе застанала мирно от двете страни на пътя. Фургонът, понесъл тленните останки на Грейлок, бавно пое на юг. Мъже, които съвсем бегло познаваха рицар-маршала на Крондор, стояха редом до хора, служили от първия си ден с Оуен.
Въпреки победата предния ден в лагера цареше мрачно настроение, сякаш всички усещаха, че лесните победи вече са зад тях, а бъдещето им готви само още загуби и страдание.
Барабаните биеха в траурен ритъм, един-единствен рог просвири тъжно за сбогом и когато фургонът минаваше покрай взводовете, знаменосците смъкваха знамената и мъжете отдаваха чест с юмрук на сърцето и сведена глава.
Отряд крондорски пиконосци, двайсет подбрани мъже, по десет души от всяка страна на фургона, придружаваха своя пълководец към столицата.
Всички командири освободиха хората си и Ричард, графът на Макърлик, даде знак на сигналиста да свири офицерски сбор. Ерик забърза към командирската шатра, като изтласка от ума си неприятното чувство, че ще види някой друг да седи на стария стол на Оуен.
Граф Ричард беше стар човек, с побеляла коса и сини очи. Дългото му лице бе похабено от дългите години служба, но гласът му бе силен и ясен.
— Назначавам капитан фон Даркмоор за мой първи заместник, господа, за да се запази приемствеността, доколкото е възможно — каза той. — По тази причина моля всички да се върнете към досегашните си задължения и всички комуникации да поддържате чрез капитан фон Даркмоор. Ще наредя на своя син Леланд да поеме командването на нашите конни части от Макърлик. Това е всичко.
Благородниците и другите офицери се оттеглиха и Ричард каза:
— Ерик, остани за малко.
— Да, сър? — попита Ерик, след като останаха сами.
— Знам защо избра мен, синко — каза старият благородник. — Имаш здрав усет за политика. Признавам го. Това, което няма да допусна, е всякаква мисъл, че можеш да ме използваш за собствените си цели.
— Сър, ще изпълнявам вашите заповеди и ще ви предлагам най-добрия съвет, на който съм способен. Решите ли, че не ви служа добре, можете да ме отстраните когато пожелаете и няма да възразя, дори пред принца.
— Добре казано — отвърна графът. — Но трябва да опозная и сърцето ти. Виждал съм как водиш хора на бойното поле, фон Даркмоор, и донесенията за действията ти миналата година при Кошмарния хребет ти правят чест, но трябва да съм сигурен, че мога да разчитам на теб.
— Милорд — каза Ерик. — Нямам амбиции. Станах капитан с нежелание, но служа до предела на възможностите си. Ако желаете да ме смените, ще приема заповедите ви и веднага ще замина там, където наредите.
Старецът го изгледа малко по-продължително.
— Няма да е необходимо, Ерик. Просто ми кажи какво става.
Ерик кимна. Описа накратко опасенията си и тези на Грейлок, че са подведени с поредица от защити, за да се натъкнат глупаво на истинската южна позиция на Фадавах. Посочи една купчина пергаменти и каза:
— Донесенията на Субаи са тук, сър, и ви съветвам да ги прочетете. — Посочи картата на масата пред граф Ричард. — Ние се намираме тук, а някъде тук… — пръстът му се измести на около шестдесет мили нагоре по картата — би трябвало да се сблъскаме с първата сериозна отбранителна позиция. Ако това, което пише Субаи, е точно, за да стигнем до Илит, ще трябва да платим адска цена.