Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Искам да се подготви спешно за шестмесечно пътуване и петдесет от най-издръжливите наемници, които може да намерите, да са готови да отплуват с нас утре при първи зори.
— С нас ли? — запита Накор.
— Ерик е единственият ми брат — вдигна рамене Ру — и ако е загазил там с Калис, тръгвам веднага.
Накор седна и си наля чаша кафе. Отпи глътка и попита:
— Можеш ли да си позволиш да направиш това?
— Имам хора, на които мога да се доверя и да ги оставя да ме заместват — отвърна Ру.
Помисли си за Силвия и Карли, а после за Хелън Джейкъби и допълни:
— Само трябва да се сбогувам с някои хора.
— А аз съм гладен — каза Накор. — О, забравих. Шо Пи чака долу при вратата. Понеже е по-възпитан от мен, им повярва, когато казаха, че не може да се качи тук.
Ру махна на Язон да доведе Шо Пи и му нареди:
— И трябва да открия Луис и Дънкан, за да се разберем кой с какво ще се занимава, докато отсъствам.
Язон кимна и тръгна, а Ру се обърна към Накор.
— Ще ги доведем, нали.
Накор се усмихна, кимна и отпи още малко кафе.
Епилог
Спасение
Ерик посочи с ръка.
— Виждам го — кимна Калис.
Петимата останали воини седяха на върха на скален нос, надвиснал над океана, пред грубо направена колиба, която наричаха свой дом вече два месеца.
Един рибар им съобщи, че бил видял кораба на хоризонта предната вечер. Каза, че плавал много по на юг, отколкото обикновено патрулират корабите на кралицата, и твърде близо до пътя на айсбергите за някой, който познава местните крайбрежни води.
— Кралски кораб ли е? — попита Реналдо, като се обърна към Миша, другия боец, слязъл с Калис, Ерик и Алфред от планините.
— Може би — каза Калис и с мъка се изправи на саморъчно направената си патерица. Бе преживял мъчителни дни, когато трябваше да се спускат от планините преди три месеца. След шест дни в пещерата, когато не им остана вече нищо освен факли и топлината на съседното тяло, започнаха спускането. Калис бе набрал малко сила през това време, но я изразходи още през първите два дни.
Стигнаха до една пещера под линията на снеговете и Ерик напали огън и улови няколко заека. Там останаха още два дни. След това започна дългото пътуване, като Ерик не само че не откри долината с конете, но почти се обърка и пое към грешния бряг на река Дии и нямаше как да се прехвърлят на южния бряг на морето.
Въпреки всичко успяха да стигнат някак си до брега и да открият рибарското село. Но то беше нападнато от сааурски патрул, а навесът и корабът — изгорени. Шестимата мъже, оставени да го пазят, бяха убити. Сааурците били оставили засада и пазили още две седмици, но след като никой не се появил, си бяха тръгнали.
Когато разбраха всичко това, Ерик и другите оцелели бяха обхванати от страшно отчаяние, но след един напразно изхабен ден Ерик организира останалите трима здрави мъже и направиха скромен лагер на известно разстояние от селището.
Селяните им помагаха с желание, защото разбираха, че са врагове на техните потисници, и нито един жител на малкото селце не предложи да ги предадат на армията на Изумрудената кралица.
Наблюдаваха кораба, който се очертаваше все по-ясно на хоризонта. Накрая Калис рече:
— Това е кралски кораб.
Алфред и Реналдо въздъхнаха с облекчение, а Миша отправи кратка благодарствена молитва към Тит-Онанка, бога на войната.
— По-добре да слезем в селото — каза Калис.
Ерик крачеше до капитана в случай, че му потрябва помощ. Той имаше повече наранявания, отколкото би могъл да понесе всеки смъртен, но все още беше жив и дори бавно оздравяваше. Щяха да му останат белези от изгаряния по лявата страна на лицето, но косата му вече порастваше. За такива сериозни рани белезите не бяха нищо особено — Ерик бе почиствал раните ежедневно и редовно бе прилагал рейки. Забелязваше се известна слабост в лявата му страна и капитанът все още понакуцваше, но Ерик бе сигурен, че стигнеха ли до Кралството, с известна помощ от хирурзите на принца или от жреците-лечители в някой от храмовете, Калис бързо ще възвърне предишната си форма. Избягваха да споменават Боби дьо Лунвил, оставен сам в ледения гроб високо в планините. Ерик знаеше донякъде, че нежеланието да се говори за мъртвите е част от елфското наследство на Калис. Той също чувстваше случилото се като лична загуба: Боби беше нещо повече от приятел на Калис. Той беше първият зачислен в Пурпурните орли и беше издържал по-дълго от всеки друг в отряда.
Изведнъж Ерик осъзна с известно чувство на пълна изненада, че сега само Джедоу Шати е служил по-дълго при Калис от него, а той бе изкарал близо три години. Поклати замислено глава.