Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Бих искал Накор да е тук — каза Ерик.
— Щом Пъг не е могъл да открие пантатийците петдесет години — продължи Калис, — тогава това място е много сигурно и подозирам, че използуването на магия да влезеш или да излезеш оттук е еднакво невъзможно.
— Да те вземат дяволите! — каза тя и по лицето й се търкулна сълза. — Трябва да се изкачим до повърхността или близо до нея.
— Добре, да се надяваме, че има и друг изход за навън.
След няколко минути дьо Лунвил докладва, че е открил в задната част на помещението стълба, водеща нагоре.
— Тръгвайте — каза Калис, като се опита да се усмихне. — Трябва да си почина малко.
— Какво да кажа на баща ти? — Миранда хвана ръката му и я стисна.
— Кажи му, че го обичам. Предай същото и на майка ми — каза просто Калис. — Кажи им, че демон се е вмъкнал в нашия свят и се е превърнал в трети играч. Смятам, че когато погледне този скъпоценен камък, той ще открие, че не е това, което изглежда.
— Какво искаш да кажеш?
— Накарай заклинателите да изследват този предмет, без моите теории да им влияят.
Миранда предпазливо приближи до камъка и го докосна. Измърмори нещо и направи някакви движения с ръцете си, после внимателно го вдигна.
— Не искам да те изоставям тук.
— Аз още по-малко искам. — Калис се опита да се усмихне храбро. — Сега, ако можеш да ме целунеш, без да докосваш изгорената ми страна, го направи и изчезвай.
Миранда приклекна, целуна дясната страна на лицето му и прошепна:
— Ще се върна за теб.
— Недей — каза Калис. — Няма да сме тук. Ще намерим начин да се измъкнем. Все някак си ще стигнем до кораба. Накарай херцог Уилям да изпрати някого по пътя ни, за всеки случай, но да не е посмял да идва лично заради мен. Почти сигурно е, че в тези планини има и други жреци. Дори да сме убили вътрешния кръг, те сигурно са достатъчно силни, за да разберат, ако използваш магията си, за да се върнеш тук.
После опипа магическия амулет, който му беше дала.
— Освен това как ще ме откриеш? — Въпросът му бе придружен от ново блъскане по здравата дървена врата.
Тя стисна здравата му ръка, като притискаше с дясната си светещия скъпоценен камък.
— Остани жив, дявол да го вземе!
— Непременно — обеща той. — Боби!
— Капитане? — обади се дьо Лунвил.
— Вземи дузина бойци и тръгни с тях.
— Отделение две и отделение три до мен — кресна дьо Лунвил.
Дванайсет бойци оставиха търсенето из залата и побързаха да се явят пред него.
— Тръгнете с дамата — нареди им той.
— Ти също, Боби — каза Калис.
— Без мен. — Дьо Лунвил се обърна с гадна усмивка, после посочи изхода и каза на бойците: — Вземете дамата и наемника и веднага изчезвайте оттук!
Бойците от двете отделения погледнаха Миранда и Гневливия. Наемникът кимна и шестима поеха с него напред в тъмното, докато другите шестима изчакаха Миранда да докосне още веднъж нежно Калис, преди да тръгне, и незабавно я последваха.
— Какво правим сега, капитане? — обърна се Ерик към Калис.
— Колко мъже останаха? — попита Калис.
— Сега, след като двете отделения заминаха, оставаме само трийсет и седем, с вас включително — каза Ерик, без дори да преброи хората си.
— Ранени?
— Петима, но все още могат да се бият.
— Помогни ми — каза Калис.
Ерик му подаде ръка и преметна неговата през рамото си — като в същото време прихвана кръста на Калис, внимателно избягвайки да допира изгорената му плът. Калис наклони здравата си страна плътно към якия млад сержант и каза:
— Искам да видя нещо, което е било изработено от древните, от Господарите на драконите.
Ерик нямаше представа за какво става дума и за какъв по-точно предмет говори Калис, но той поясни:
— Помниш ли какво почувства като докосна онзи шлем?
— Не мога да го забравя — каза Ерик.
— Такова нещо търся.
Следващите петнайсет минути напрегнато претърсваха помещението. Зад стенната ламперия откриха врата с голяма решетка. Когато я отвориха, Калис каза:
— Стойте назад.
Накара Ерик да го премести по-близо до прага. Вътре имаше броня, която излъчваше зелена светлина, и Ерик отново почувства как целият настръхва.
— Това е истинското хранилище на нейната мощ.
Ерик предположи, че капитанът има предвид Господарката на драконите, но вниманието му бе отвлечено от пукот на дърво и гневните ревове на сааурците — те продължаваха методично да блъскат по вратата.
— Какво ще правим с това? — попита Боби.
— Ще го унищожим — каза Калис.
Пристъпи неуверено крачка напред. Ерик и дьо Лунвил се спуснаха да му помогнат и Ерик почувства как кожата му започва да пари, докато наближаваха древните предмети. До бронята имаше изумрудени украшения: тиара, огърлица, представляваща висока яка от огромни, плътно съединени скъпоценни камъни, гривни и пръстени. Калис внимателно протегна ръка и докосна нагръдника. После я отдръпна бързо, като че ли се бе опарил.