Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц

— Не. Напоследък рядко участвам в кралския съвет. Доволен съм да бъда гост тук и да дочакам времето си.

— Разбирам — усмихна се Пъг, улови отново за ръце Накор и Шо Пи, въздухът затрепери и те се оказаха на друго място.

Стояха в центъра на широка платформа високо в дърветата. Един глас изрече:

— Добре дошъл, Пъг от Крудий.

— Благодаря ти, стари приятелю.

Едър мъж, висок над два метра, приближи и се ръкува с Пъг, после го прегърна сърдечно.

— Хубаво е да те види човек отново, Пъг. — Чертите му бяха младежки, но очите — древни. Лицето му беше някаква смес от човешки и елфски черти — с високи скули, заострени уши и руса коса. Всеки, който бе виждал Калис, веднага щеше да разбере, че това е баща му.

— Много години минаха, Томас. — Пъг шляпна приятеля си по гърба. В гласа му прозвуча искрено съжаление.

Шо Пи и Накор бяха представени на Томас, Военачалника на елфската войска в Елвандар. След това ги представиха и на една поразителна жена с царствена осанка — Агларана, кралицата на Елвандар.

— Радвам се да ви видя, милейди — каза с усмивка Накор, а Шо Пи коленичи. Елфската кралица беше младолика, въпреки възрастта си, която се изброяваше със столетия. Косата й беше червеникавозлатиста, очите й бяха тъмносини, а красотата й спираше дъха, макар че беше малко странна.

Един елф, който изглеждаше млад по човешките стандарти, се приближи и застана до Томас.

— Това е Калин — каза Томас, — наследник на трона на Елвандар и брат на сина ми.

Принц Калин приветства новодошлите, после се обърна към Пъг.

— Преди час пристигна Миранда.

— Къде е? — попита Пъг.

— Оттук. — Томас посочи друга платформа, разположена близо до първата.

Шо Пи ги последва зашеметен. Самите дървета бяха изпълнени със светлина и магия. Навсякъде се долавяше дълбокото усещане за покой и уреденост, стигащи до непознати равнища.

Отидоха на посоченото място, където Миранда разглеждаше странен светещ скъпоценен камък, както и един шлем. Никой от заобиколилите я елфи не докосваше предметите, но всички бяха вперили напрегнати погледи в тях.

— Миранда! — избърза напред Пъг.

Тя се обърна и като го видя, се хвърли към него и обви шията му с ръце.

— Толкова се радвам да те видя!

— А Калис? — попита Пъг.

— Раниха Го.

— Много зле ли?

— Много.

— Кажи ми къде да го намеря — каза след момент Пъг.

— Не мога. Носи амулет, който го предпазва от магическо проследяване. Защитава го от пантатийците, но същевременно го крие и от нас.

— Разкажи ми какво стана.

Миранда възстанови в стегнат вид събитията от подземния свят и описа тайните, които бяха разкрили, както и начина, по който се бе оттеглила.

— Оставих шестимата мъже, онези, които оцеляха в битките по пътя, в една студена пещера под върховете — завърши тя. — Моля се да са успели да слязат от планините, но се страхувам, че може би вече всички са измрели.

— Всеки от нас знае рисковете — въздъхна Пъг.

Миранда кимна и стисна ръката му, но лицето й остана все така тъжно и затворено.