Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Трябваше да си мъртъв — каза жрецът. — Това са десетилетия работа, живата сила на хиляди убити същества, и това е ключът, който ще доведе обратно нашата господарка.
— Вашата господарка е измама! — викна Калис.
Той се доближи до пантатиеца, като леко се поклащаше, и каза:
— Вие сте просто змии — изправени, надарени с ръце и крака, с говор и умения, но си оставате змии! — Наведе се напред, докато лицата им почти се доближиха. — Погледни в очите ми, змия такава, и виж какво има пред теб.
Старият жрец примигна и се взря в очите на Калис. Между тях премина мистично проникване. Изведнъж жрецът падна на колене, обърна се встрани и вдигна ръце, като че ли искаше да се защити от погледа на Калис.
— Не! Не може да бъде!
— Аз нося кръвта в себе си! — извика Калис. Ерик се чудеше каква сила го държи прав след това, което бе понесъл; друг човек отдавна би умрял от изгарянията.
— Това е лъжа! — пищеше змиеподобният човек.
— Твоята Зелена майка е лъжа — викна Калис. — Тя не е богиня! Тя е една от народа на валхеру!
— Не! Те бяха по-слаб народ! Никой не беше толкова велик като Тази, която ни роди! Ние полагаме големи усилия, за да я върнем, така че всички отново да се преродим и да управляваме в нейните крака!
— Глупаци! — каза Калис и Ерик усети как силата отново го напуска. Миранда застана от дясната му страна и го подкрепи, за да не падне. — Глупави престъпници и убийци, вие не сте нищо повече от това, което тя е направила — изкривени създания от неестествен корен, произведения на суетно същество, което се е грижило само за собственото си удоволствие. Вие сте били прах под краката й и когато се е надигнала със събратята си във Войните на Хаоса, вие сте били забравени!
Калис се преви и дьо Лунвил го задържа в ръцете си.
— Ако имаше някаква възможност да се спаси вашият вид, нямаше да бъдем тук. Вие сте пешки. — Калис пое дълбоко дъх. — И винаги сте били пешки. Нямате вина, че трябва да бъдете унищожени, но трябва да бъдете изтрити от лицето на земята из корен и завинаги.
— И вие сте тук, за да го направите, така ли? — попита жрецът.
— Да, затова! — каза Калис. — Аз съм синът на онзи, който затвори Алма-Лодака!
— Не! — изпищя жрецът. — Не смей да споменаваш най-святото от имената! — Старият змиечовек стана и измъкна от робата си кама. Ерик не се поколеба, изтича по двете стъпала към подиума и замахна с все сила към жреца. Главата на старото създание отхвръкна от раменете му и се търколи на пода. Тялото му се свлече.
— Добра работа — каза Калис, когато Ерик го погледна.
— Сега какво? — попита дьо Лунвил, защото думкането по здравата врата ставаше все по-ритмично. — Намерили са някакъв таран. Вратата е много здрава, но не може да издържи вечно. Тези сааурци са здравеняци.
— Намерете друг изход — каза Калис. — В противен случай ще трябва да си пробием път с бой.
Дьо Лунвил се обърна и нареди на бойците да почнат да търсят друг изход от помещението.
— Ето защо е изграден техният храм — каза Калис, докато Миранда му помагаше да седне на стълбите. — Десетки хиляди животи отнети през последните петдесет години в напразна жертва, за да могат да създадат това. — Той посочи със слабо движение зеления камък. — Това е уловен живот.
— Баща ти веднъж говореше — каза Миранда — за фалшивия Мурмандамус, който използвал уловените животи на онези, които са умирали на служба за него, за да се прехвърли в царството, където е Камъкът на живота. Би трябвало да предположим, че тези отново използват същите средства.
— Това е много по-могъщо средство от простата измама.
— Какво ще правим с камъка? — попита Ерик.
— Вземи го — Калис изстена от болка. — Трябва да го занесете на баща ми. Той и Пъг са единствените, които могат да разберат как да го използват. — Блъскането по вратата подчерта значението на думите му. — Ако Изумрудената кралица получи този ключ за Сетанон и го докосне до Камъка на живота…
— Мисля, че разбрах — кимна Миранда. — Мога да измъкна един човек оттук…
— Не — каза Калис. — Аз оставам. Аз съм единственият, който може да се ориентира в обстановката и да разбере какво още бихме могли да открием тук. Измъкни се на повърхността. — Погледна към Гневливия. — Вземи наемника със себе си. Той ще брани живота ти, докато намериш място, където да използваш уменията си, за да се прибереш у дома.
— Ти, копеле — усмихна се Миранда. — Каза ми, че не знаеш нищо за магията.
— Няма нищо магично, не помниш ли? — отвърна Калис.