Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Ще го направя — кимна Ерик. Нямаше нужда да му се казва за кого говори дьо Лунвил.
— Ако не го направиш, ще се върна и ще те преследвам. Кълна се. — Той се закашля. Болката беше достатъчно силна, за да свие тялото му в спазми и да напълни очите му със сълзи.
Когато отново можеше да говори, прошепна:
— Ти не знаеш, но аз бях първият. Бях войник и той ме спаси при Хамса. Носи ме цели два дни. Той ме отгледа! — В очите на Боби отново се събраха сълзи; Ерик не беше сигурен дали са от болка, или от вълнение. — Той ме направи важен човек.
Гласът на дьо Лунвил все повече отслабваше.
— Нямам семейство, Ерик. Той ми е баща и брат. Той ми е син. Запази го… — Тялото на дьо Лунвил се разтресе в спазми и той изплю кръв върху гърдите си. Мъчителното усилие да поеме въздух пълнеше очите му със сълзи. Той се опитваше да се надигне. Ерик обви ръце около Боби дьо Лунвил, за да не му позволи да падне назад върху камъните, като гледаше да го докосва нежно, като дете. От очите му се лееха сълзи, докато старият воин безрезултатно се опитваше да поеме дъх. Чуваше се само мъчително хриптене от гърдите му, които се пълнеха с кръв. Накрая раненият утихна.
Ерик го притисна да себе си една дълга минута, без да се срамува от сълзите, които се стичаха по бузите му. Внимателно го положи върху каменния под. Алфред протегна ръка и затвори вече мъртвите очи. Ерик седеше, неспособен да мисли.
— Намерих място, където лешоядите няма да го стигнат, сержант — каза Алфред.
Ерик кимна и се върна при Калис. Почувства лютия студ, пресегна се и свали тежката наметка от тялото на Боби. После каза на един войник, който стоеше наблизо:
— Помогни ми. Трябва да свършим това.
Разсъблякоха тялото на старши сержанта и натрупаха дрехите му върху полуелфа, който лежеше в безсъзнание. Ерик погледна цвета на лицето му и отново се удиви. Вече беше оцелял от енергийния взрив в леговището на пантатийците, можеше да оцелее и сега от студа, когато поне можеше да си отпочине и да се лекува.
Ерик знаеше, че единствената възможност е да отдъхнат няколко дни, а после студът и гладът щяха да ги прогонят от пещерата надолу в равнината.
Алфред и един войник взеха тялото на дьо Лунвил и го отнесоха в студа. Ерик отново се втренчи в лицето на Калис.
— Обещавам, Боби — каза тихо той. — Ще го опазя жив.
След малко двамата се върнаха и Алфред каза:
— Наблизо има малка ледена пещера. Положихме го вътре и затрупахме входа с камъни. — Приближи се до огъня и допълни: — Мисля, че дори някога ледът тук да се стопи, той ще бъде на сигурно място, сержант.
Ерик кимна. Беше изпаднал в черно отчаяние и чувстваше, че не може да прави нищо, освен да се просне и да заспи. Вместо това трябваше да обсъжда планове и да действа, понеже сега на него разчитаха шестима мъже и едно много важно създание, което беше повече от човек и чието оцеляване зависеше от него, а той беше обещал и щеше да направи всичко, за да го спаси. Пое дълбоко дъх, отхвърли умората и мрачните мисли и се съсредоточи върху въпроса как да изведе хората от тези планини.
Ру чу шум от спорещи гласове и погледна надолу. Няколко души се надвикваха:
— Накор! — каза той, докато исаланският комарджия бързаше нагоре по стълбите, едно стъпало пред тримата келнери, които се мъчеха да го спрат.
— Не може да се качвате горе! — викна Курт, опитвайки се да дръпне Накор.
Ру стана и каза:
— Всичко е наред, Курт. Това е стар… бизнес партньор.
— И аз това се мъчех да му кажа — каза Накор и се ухили на Курт. Смъмреният келнер се обърна и заслиза надолу.
— Какво те води насам? — попита Ру.
— Исках да те видя. Току-що идвам от двореца и лорд Джеймс ми каза, че можеш да ми дадеш кораб. Трябва ми кораб. Каза, че във вашата фирма имало доста кораби, така че дойдох да взема един.
— Искаш да ти дам кораб ли? — засмя се Ру. — За какво ти е?
— Калис, Ерик, Боби и другите са закъсали там долу, в Новиндус — сухо каза Накор. — Някой трябва да отиде и да ги прибере.
— Какво искаш да кажеш с това „закъсали“? — попита Ру.
— Те отидоха да открият и унищожат пантатийците — каза дребният мъж. — Не знам дали са ги унищожили, но са ранени зле. Калис изпратил Миранда при баща си и сега са загазили там и не могат да се върнат у дома. Лорд Джеймс не може да отдели кораб, защото пази своите бойни съдове за защита на града. Така че си помислих дали не мога да взема един от теб.
— Колко наши кораба са в пристанището? — обърна се Ру към Язон.
Верният служител направи справка в една папка и каза:
— Шест.
— Кой е най-бързият?
— „Кралицата на Горчиво море“ — отвърна Язон.