Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)

— Номер и половина — заяви Мартин.

— Моля, чуйте ме — настоя мистър Пикуик, докато мистър Бен Алън се хвърли в креслото, гдето пускаха кръв на пациентите, и се отдаде на носната си кърпичка. — Не съм оказвал никаква помощ в това начинание; само присъствувах веднъж на една среща между младите хора, която нямаше да мога да осуетя, и в случая моето присъствие, мисля, не даваше възможност да се хвърли и най-малка сянка на подозрение, каквото би могло да възникне в противен случай. Ето цялата ми дейност в това предприятие и аз дори нямах представа, че замислят да встъпят тъй скоро в брак. Но забележете — добави мистър Пикуик, след като поспря, — забележете, не казвам, че бих се противопоставил, ако знаех за тези намерения.

— Чувате ли всички, чувате ли? — рече мистър Бенджамин Алън.

— Надявам се, че чуват — меко отвърна мистър Пикуик и ги погледна наред. — И се надявам да чуят и това, сър — додаде този джентълмен, а лицето му заруменя, докато говореше. — От всичко, що ми бе казано, сър, аз се уверих, че вие не сте имали никакво право да насилвате чувствата на сестра си, както сте го сторили; би трябвало по-скоро да опитате с нежност и отзивчивост да заемете мястото на най-близките, родителите й, които тя е загубила от дете. Що се отнася до моя млад приятел, бих искал да добавя, че от гледна точка на всички земни блага той има поне еднакво положение с вас самия, ако не и много по-добро; а също, че ако този въпрос не се разисква спокойно, с подходяща сдържаност, аз се отказвам от всякакви разговори на тази тема.

— Искам да направя няколко малки забележки кат добавка на туй, дето го каза почетният джентълмен, млъкнал ей сегичка — взе думата мистър Уелър и пристъпи напред. — Ето що: едно лице тука ме нарече тип.

— Това няма ни най-малка връзка с разисквания въпрос, Сам — намеси се мистър Пикуик. — Моля ви да мълчите.

— Няма нищо повече да кажа по таз точка, сър — отвърна мистър Уелър, — а само ей туй: може джентълменът да си мисли, че е имало предишна сърдечна връзка; ама е нямало нищо от този вид, щото младата дама казала още в началото на таз история, че не можела да го търпи. Никой не му е заставал на пътя и същото щеше да е за него даже младата дама никога да не беше виждала мистър Уинкл. Туй исках да кажа, сър, и след кат го сторих, смятам, че на джентълмена му е по-леко на душата.

Кратко мълчание настъпи след утешителните думи на мистър Уелър. Тогава мистър Бен Алън стана от креслото и заяви, че никога вече не щял да види Арабелиното лице; а мистър Боб Сойър се закле, въпреки ласкателното твърдение на Сам, че щял да си отмъсти страхотно на щастливия младоженец.

Но тъкмо когато страстите се бяха най-разгорещили и съществуваше опасност да останат в това състояние, мистър Пикуик намери силна съюзница в лицето на старата дама, която, явно много трогната от начина, по който той бе защитил каузата на нейната племенница, реши да отправи към мистър Бен Алън няколко успокоителни съждения, най-главните от които бяха: че в края на краищата — всяко зло за добро; че колкото по-малко се раздухва, по-бърже ще се оправи; че дяволът не е чак толкова черен и че щом нещо е сторено, връщане няма и щом нещо е непоправимо, то трябва да се изтърпи… и още други различни доводи от подобен оригинален и одобряващ характер. На всичко това мистър Бенджамин Алън отговори, че той съвсем не желаел да се покаже непочтителен към своята леля или към някого другиго от присъствуващите, но ако това не ги засягало и го оставели да си реши сам за себе си, той щял да предпочете да ненавижда сестра си до края на живота, та дори и след това.