Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Най-първото нещо, което направи старата дама, беше да поклати многократно глава и да се разплаче.
— Нерви — забеляза снизходително Боб Сойър. — Камфоров сироп с вода три пъти дневно и нещо успокоително за нощта.
— Не зная как да започна, мистър Сойър — рече старата дама. — Толкова е мъчително и ужасно.
— Няма нужда да започвате, госпожо — отвърна мистър Боб Сойър. — Мога да предугадя всичко, което ще кажете. Главата не е в ред.
— Съжалявам, но мисля, че е сърцето — рече старата дама и леко изпъшка.
— Ни най-малка опасност за това, госпожо — отвърна Боб Сойър. — Стомахът е първичната причина.
— Мистър Сойър! — извика старата дама и потръпна.
— Ни най-малко съмнение относно това, госпожо — настоя Боб с безкрайно мъдър вид. — Ако бяхте взели лекарства навреме, драга госпожо, всичко щеше да се предотврати.
— Мистър Сойър — поде старата дама, още по-разстроена от преди, — вашето поведение е или нечувано нахалство към лице в моето състояние, или е плод на заблуда относно целта на моето посещение. Ако можеха някакви лекарства или предохранителни мерки да осуетят това, което се случи, аз сигурно щях да прибягна до тях. По-добре да видя веднага племенника си — додаде старата дама, като си въртеше възмутено чантичката, и се изправи.
— Почакайте за миг, госпожо — рече Боб Сойър. — Боя се, че не съм ви разбрал. Какво се е случило, госпожо?
— Племенницата ми, мистър Сойър — отвърна старата дама, — сестрата на вашия приятел.
— Да, госпожо — нетърпеливо я подкани Боб, защото, макар и много развълнувана, старата дама говореше мъчително бавно, както често го правят старите дами. — Да, госпожо.
— Тя напусна моя дом, мистър Сойър, преди три дена под предлог да навести сестра ми, друга нейна леля, която държи голям интернат, точно при крайпътния камък на три мили, с необикновено голяма плачеща върба отвън и дъбова врата — старата дама поспря на това място, за да изсуши сълзите си.
— Ох, по дяволите плачещата върба, госпожо! — провикна се Боб, съвсем забравил професионалното си достойнство от вълнение. — Говорете по-бързо: карайте с повече па̀ра, госпожо, моля!
— Тази сутрин — бавно произнесе старата дама, — тази сутрин тя…
— Тя се завърна, нали, госпожо? — прекъсна я живо Боб. — Завърна ли се?
— Не, не се завърна; тя ми писа — отвърна старата дама.
— Какво ви писа? — нетърпеливо запита Боб.
— Тя ми писа, мистър Сойър — отвърна старата лейди — … и точно затова искам да подготвя предварително Бенджамин, внимателно, малко по малко; тя казва, че… писмото е в джоба ми, мистър Сойър, но очилата ми са в екипажа и само времето ще ви отнема, ако се опитам да ви посоча пасажа без тях; накратко казано, мистър Сойър, тя ми писа, че се е омъжила.
— Какво! — каза или по-скоро изкряска мистър Боб Сойър.
— Омъжила се е — повтори старата дама.
Мистър Боб Сойър не остана да чуе повече. Той се стрелна от кабинета в дюкяна и изрева колкото му глас държи:
— Бен, момчето ми, тя е офейкала.
Мистър Бен Алън, който дремеше зад тезгяха с клюмнала глава, щом чу това ужасно съобщение, се впусна стремглаво към мистър Мартин и вплитайки пръсти във вратовръзката на този мълчалив прислужник, изрази намерението си да го удуши на място. Това свое намерение той се залови да прилага на дело светкавично — както често става при изпаднали в отчаяние — извънредно стремително и с ловкостта на хирург.
Мистър Мартин, който беше човек несловоохотлив и без голяма дарба за красноречие и убедителност, се предостави за няколко секунди на тази операция с много спокоен и приветлив израз на лицето; виждайки обаче, че това застрашава скоро да доведе до последици, при които би било извън рамките на неговите възможности да предяви правото си на заплата, издръжка или нещо друго, и то за вечни времена, той промърмори някакво неясно възражение и събори мистър Бенджамин Алън на земята. А тъй като пръстите на този джентълмен бяха вкопчени в неговата връзка, той нямаше друг избор, освен да го последва надолу. И те двамата се търкаляха и бореха на пода, когато вратата на дюкяна се отвори и компанията неочаквано се увеличи от влезлите двама посетители, а именно: мистър Пикуик и мистър Самюъл Уелър.