Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Първото впечатление, добито от мистър Уелър при тази гледка, беше, че мистър Мартин е бил нает от предприятието на Сойър, приемник на Нокморф, за да взема силни лекарства или да изпада в пристъпи с експериментална дел, или пък да гълта от време на време отрова, с оглед да се изпита въздействието на някои нови противоотровни средства, въобще да прави едно или друго, за да тласка напред великата медицинска наука и да удовлетворява неукротимия дух на любознателност, горящ в гърдите на двамата й млади жреци. И тъй, без намерение да се намесва, Сам застана напълно неподвижен и взе да наблюдава, сякаш силно заинтересован от резултата на правения в този миг опит. Но не и мистър Пикуик. Той веднага се хвърли към изненаданите борци с присъщата му енергия и високо призова зрителите наоколо към интервенция.
Това накара мистър Боб Сойър да се окопити, защото дотогава той бе напълно вцепенен от буйството на своя другар. С помощта на този джентълмен мистър Пикуик изправи Бен Алън на крака; виждайки, че е самичък на пода, мистър Мартин стана и се огледа.
— Мистър Алън — рече мистър Пикуик, — какво има, сър?
— Не е важно, сър! — отвърна високомерно и предизвикателно мистър Алън.
— Какво има? — запита мистър Пикуик, поглеждайки Боб Сойър. — Не се ли чувствува добре?
Преди Боб да успее да отговори, мистър Бен Алън сграбчи мистър Пикуик за ръката и промърмори с печален глас:
— Сестра ми, мой драги сър; сестра ми.
— О, това ли е всичко? — възкликна мистър Пикуик. — Надявам се лесно да уредим този въпрос. Сестра ви е здрава и читава и аз дойдох тук, мой драги сър, за да…
— Жалко, дето ставам причина да се прекъснат таквиз приятни разговори, както казал кралят, когат’ разтурил парламента — намеси се Сам, надзъртайки от стъклената врата, — но тука е в ход друг опит, сър. Има някаква достопочтена стара дама, дето лежи на килима и чака дисекция, галванизация или някаква друга животворна научна измишльотина.
— Забравих — сепна се Бен Алън. — Това е леля ми.
— Боже мой! — развълнува се мистър Пикуик. — Горкичката дама! Внимателно, Сам, внимателно.
— Неприятно положение за семейството — забеляза Сам Уелър, вдигайки лелята в едно кресло. — Хайде, помощник-касапино, давай амонячните.
Последното искане бе отправено към момчето в сиво, което бе оставило закрития кабриолет на грижите на уличния пазач и се бе върнало да види коя беше причината за вдигналата се глъчка. С помощта на момчето в сиво мистър Боб Сойър и мистър Бенджамин Алън (който полагаше трогателни грижи за свестяването на леля си, след като я бе изплашил до припадък) старата дама дойде най-после на себе си; тогава мистър Бен Алън обърна озадачено лице към мистър Пикуик и го запита какво се канел да каже, когато го бяха прекъснали тъй тревожно.
— Смятам, че всички тук сме свои, нали? — рече мистър Пикуик, като се покашля и погледна несловоохотливия човек с навъсеното лице, който караше закрития кабриолет с позатлъстелия кон.
Това подсети мистър Боб Сойър, че момчето в сиво наблюдава с широко отворени очи и наострени уши. След като хвана начинаещия аптекар за яката на жакета и го изхвърли зад вратата, Боб Сойър увери мистър Пикуик, че може да говори без задръжки.
— Вашата сестра, мой драги сър — рече мистър, Пикуик, обръщайки се към Бенджамин Алън, — е в Лондон, читава и щастлива.
— Нейното щастие не ми влиза в работа, сър — рече мистър Бенджамин Алън и махна с ръка.
— А на мен нейният съпруг ми влиза в работа, сър — подхвана Боб Сойър. — Той непременно ще ми влезе в работа. И хубавичко ще го обработя от дванадесет крачки, сър… този долнопробен мошеник! — Дотук това бе едно много хубаво порицание, и благородно на всичко отгоре; но мистър Боб Сойър порядъчно отслаби неговото въздействие, като вметна няколко общи забележки, досежно счупени глави и избодени очи, които бяха доста простовати в сравнение.
— Почакайте, сър — рече мистър Пикуик. — Преди да приписвате тези епитети на въпросния джентълмен, размислете хладнокръвно доколко голяма е неговата вина и не забравяйте преди всичко, че той ми е приятел.
— Какво! — стъписа се мистър Боб Сойър.
— Името му! — извика Бен Алън. — Името му!