Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Помня — отвърна Боб Сойър.
— Тя го отблъсна, мисля — рече Бен Алън.
— Да — отговори Боб. — Тя каза, че пакетчето било останало много дълго в джоба на панталоните ми и че ябълката била неприятно топла.
— Сещам се — мрачно каза мистър Алън. — След това ние двамата я изядохме, като си отхапвахме поред.
Боб Сойър даде да се разбере, че не е забравил току-що поменатато обстоятелство, като меланхолично сви вежди и двамата приятели останаха известно време потънали всеки в собствените си мисли.
Докато тези слова се разменяха между мистър Боб Сойър и мистър Бенджамин Алън и докато момчето в сивата ливрея, озадачено от необичайно продължилия обяд, хвърляше от време на време загрижен поглед към стъклената врата, смутено от вътрешни предчувствия относно количеството телешко задушено, което щеше да остане накрая за негова лична потреба, по улиците на Бристол се движеше пристойно частен затворен кабриолет, боядисан в убитозелено, теглен от позатлъстял кафяв кон и каран от навъсен на вид човек, облечен от кръста надолу като коняр, а нагоре докаран с жакет на кочияш. Така изглеждат много често превозните средства, принадлежащи и поддържани от стари дами, свикнали на пестеливост, и в това возило седеше стара дама, негова собственица и господарка.
— Мартин! — извика старата дама на навъсения човек, подавайки глава от предния прозорец.
— Да? — отзова се навъсеният човек, докосвайки шапка в чест на старата дама.
— У мистър Сойър — рече старата дама.
— Натам съм тръгнал — рече навъсеният човек.
Старата дама кимна, за да покаже изпитваното от нея удовлетворение от проявената досетливост на навъсения човек, а навъсеният човек шибна хубавичко позатлъстелия кон и те всички заедно тръгнаха за Бобсойъровата резиденция.
— Мартин! — рече старата дама, когато кабриолетът спря пред вратата на мистър Боб Сойър, приемник на Нокморф.
— Да? — отзова се Мартин.
— Кажете на момчето да излезе да наглежда коня.
— Аз самичък ще си наглеждам коня — отвърна Мартин и постави камшика на покрива на кабриолета.
— Това няма да го позволя в никакъв случай възрази старата дама. — Вашите показания са извънредно важни и вие трябва да дойдете вътре заедно с мен. Нито за миг не трябва да ме оставяте, чувате ли?
— Чувам — отвърна Мартин.
— Добре, а защо още стоите?
— За нищо — отвърна Мартин. След това навъсеният човек бавно слезе от колелото, гдето се бе задържал на върха на пръстите на десния си крак, и след като повика момчето в сивата ливрея, отвори вратата на возилото, свали стълбичката и протягайки ръка, пъхната в тъмна кожена ръкавица, извлече навън старата дама, сякаш тя беше кутия за шапки.
— Боже мой! — извика старата дама. — Тъй съм разстроена сега, когато съм тук, Мартин, че треперя цялата.
Мистър Мартин се покашля зад тъмната си кожена ръкавица, но не изрази никакво съчувствие; тъй че старата дама се поуспокои и заприпка нагоре по стълбите на мистър Сойър, следвана от мистър Мартин. Щом старата дама влезе в дюкяна, мистър Бенджамин Алън и мистър Боб Сойър, които бяха раздигнали набързо спиртните напитки и водата и бяха разлели вонящи лекарства, за да отстранят миризмата от тютюневия дим, се спуснаха веднага да я посрещнат, преливащи от радост и обич.
— Мила лельо — възкликна мистър Бен Алън, — колко любезно от твоя страна да ни дойдеш на гости! Мистър Сойър, лельо; приятелят ми мистър Боб Сойър, за когото съм ти говорил във връзка с… знаеш, лельо. — И тук мистър Бен Алън, не бидейки в момента особено трезвен, добави думата „Арабела“, според него шепнешком, но се оказа извънредно отчетливо изречено слово, което човек, дори да не желаеше, не можеше да не чуе.
— Мой мили Бенджамин — рече старата дама, едва поемайки дъх, разтреперана от глава до пети, — не се плаши, мили мой, но мисля, че ще е по-добре да видя най-напред мистър Сойър на четири очи; за миг, само за миг.
— Боб — каза мистър Бен Алън, — ще заведеш ли леля ми в кабинета?
— Разбира се — отвърна Боб с най-професионален тон. — Елате насам, драга госпожо. Не се страхувайте, госпожо. Ще бъдем в състояние да ви оправим за много кратко време, не се и съмнявам, госпожо. Ето, драга госпожо. Моля! — С тези думи Боб Сойър разположи старата дама в едно кресло, затвори вратата и като придърпа едно друго кресло до нея, зачака да чуе подробно описани симптомите на някакво заболяване, от което вече виждаше за в бъдеще дълъг низ от доходи и облаги.