Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

Някъде… където и да е… само не у дома! Всичко е отминало, всичко е изчезнало, всичко е разбито и загубено! Неразкритата тайна за нанесеното й оскърбление и за страданията й се криеше в този вик и в този поглед. Той почувствува, че никога не може да ги забрави — и не ги забрави.

Тя притисна миловидното си лице о рамото на капитана и разказа как и защо бе избягала. Ако всяка пролята от нея горестна сълза бе проклятие върху главата на този, когото тя нито веднъж не назова и укори, за него би било много по-добре, помисли си потресен Уолтър, отколкото да загуби такава силна и дълбока любов.

— Хайде, съкровище мое! — обади се капитанът, когато тя замлъкна — той я бе слушал много внимателно, с накривена на една страна шапка и широко отворена уста. — Стига, стига, ненагледна моя! Уол’р, скъпо момче, отивай си сега и остави хубавицата на моите грижи!

Уолтър хвана ръката й с две ръце, притисна я до устните си и я целуна. Сега той вече разбра, че тя наистина е бегълка без дом. Макар че така му бе още по-скъпа, отколкото когато бе обкръжена от богатство и високомерие, тя изглеждаше по-недосегаема дори и от времето, когато в младежките мечти му се завиваше свят от височината, на която стоеше тя.

Капитан Кътъл, необезпокояван от подобни размишления, придружи Флорънс до стаята й, а после от време на време заставаше на пост на площадката пред вратата й, която сякаш бе проникната от магическа сила — за него тя действително притежаваше магическа сила, — докато не се успокои за Флорънс и не си легна да спи под тезгяха. Преди да напусне поста си обаче, той не можа да се сдържи да не извика възторжено в ключалката: „Той се удави, нали, хубавице?“, а когато слезе долу, отново се опита да изпее някой куплет от „Прекрасната Пег“. Но песента някак си засядаше на гърлото му и той нищо не можа да изпее. И така, той си легна и сънува, че старият Сол Джилс се е оженил за мисис Макстинджър и въпросната дама го е затворила в тайно помещение и го държи полугладен.