Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Чувам приказки за отбрана. Ами настъпление? Разбирам, че това нещо трябва да бъде затворено. Какво е то обаче?

— Цепнатина — отвърна Шел. — Говори се за още една в южен Дженабакъз. Има и други. Това са разкъсвания във веществото на преградите между Царствата. Никой теург с всичкия си не би се опитал да създаде такова. Само Великите матрони на К’Чаин Че’Малле могат да ги управляват.

Странното име К’чаин Че’Малле възцари тишина сред маговете. Дори Кайл усети в него отзвуци от преданията на неговия народ — безлики нощни ужасии.

Шел се спря, за да е сигурна, че това е било възприето, и продължи:

— Това разкъсване явно се отваря към Хаоса. То продължава да расте. Може и никога да не спре. Да, то трябва да бъде затворено на всяка цена.

Урко изръмжа, че е разбрал:

— Какво предвиждате?

Погледът на Бляскавата се спря върху изтока.

— Разбрахме, че един-единствен маг го е сторил и че подхранва ръста му. Точно сега разкъсването не се поддържа само, но времето изтича. Убиването на мага би трябвало да го спре.

— Ако е възможно да бъде убит — обади се приглушено мрачният Гуин до Кайл.

Хълмът се разтърси и всички се снишиха, когато още един камшик туптяща синьо-черна енергия удари земята посред малазанските редици. От далечните крясъци и писъци, доловими дори през рева й, Кайл потрепери. Юмруците на Урко се надигнаха, все едно щеше на мига да строши нещо или някого.

— Мръсник!

Той посочи към близнаците:

— Подгответе работата!

На Бляскавата рече:

— Идем!

И се затича.

— Голям отряд само ще привлече вниманието — започна Пъклената.

Бляскавата, стиснала шлем под мишница, отметна назад дългата си права черна коса и кимна отсечено:

— Малък отряд.

— Как да го доближим? — попита Нищожния.

— Ще ви трябва изненада — обади се нов глас наблизо. Всички се обърнаха. Там стоеше слаб човек в тъмни дрехи, със самодоволна усмивка на тясното остро лице. Бляскавата вдигна ръка, за да предотврати всяко действие.

— Опосум. Какво е това?

— За тази цел съм упълномощен да предложа сътрудничество от името на Империята.

— Като да речем? — попита Опушения с ядовит глас.

— Преминаване през Имперския Лабиринт.

— Този Лабиринт е смъртоносен капан — каза Гуин.

Самодоволството се върна.

— Само за хората, които нямат правото на достъп до него.

Главите на маговете се извърнаха, а очите им се присвиха:

— Ласийн — въздъхна Опушения.

Нокътят направи церемониален поклон.

— Аз съм само обикновен вестоносец.