Зовът на барабана [bg]

— На мен ми е лошо. — Иън се наведе през масата, сякаш щеше да повърне. — Защото… наистина ли казвате, че… Това — посочи немощно към скицата — е Роджър Уейкфийлд?

— Да — каза Бриана и го погледна объркана. — Иън, добре ли си? Да не си ял нещо развалено?

Той не отговори, а се тръшна тежко на пейката до нея, после хвана главата си с ръце и изстена.

Джейми леко откъсна ръката си от моята. Дори на червената светлина на огъня виждах, че е пребледнял и напрегнат. Ръката му се сви около мастилницата, сякаш търсеше опора.

— Господин Уейкфийлд — каза той внимателно на Бриана. — А случайно… да има и друго име?

— Да — казахме и двете едновременно. Аз спрях, оставих я да обясни и бързо взех бутилката с бренди от килера. Не знаех какво става, но имах ужасното чувство, че брендито ще потрябва.

— … осиновен. Макензи е истинската му фамилия — казваше тя, когато се появих с бутилката. Тя погледна смръщена баща си и братовчед си. — Защо? Да не сте чували нещо за Роджър Макензи?

Джейми и Иън се спогледаха ужасени. Иън прочисти гърлото си. Джейми също.

— Какво? — попита Бриана, наведе се напред, гледаше притеснено ту единия, ту другия. — Какво има? Виждали ли сте го? Къде?

Видях как Джейми стисна зъби, опитваше се да проговори.

— Да — каза внимателно. — Видяхме го. В планината.

— Какво… къде? В тази планина ли? — Тя стана и отблъсна пейката. На лицето ѝ горяха като пламъци притеснение и вълнение. — Къде е той? Какво се е случило?

— Ами — рече отбранително Иън — той каза, че ти е отнел девствеността.

— КАКВО? — Бриана отвори очи така широко, че се видя бялото около ирисите.

— Ами баща ти го попита, за да е сигурен и той призна, че ти е…

— Какво? — Бриана се обърна към Джейми, стиснала юмруци на масата.

— Ами да. Стана… грешка — каза Джейми. Изглеждаше безкрайно нещастен.

— О, сигурна съм! И какво, по дяволите… какво му направи? — Бузите ѝ бяха пребледнели, сините очи хвърляха искри.

Джейми си пое дълбоко дъх. Погледна я право в лицето и стисна челюст.

— Малкото момиче, Лизи, ми каза, че си с дете и че мъжът, който ти го е причинил, е някакъв злодей на име Макензи.

Бриана зяпна, после затвори уста, защото не излязоха думи. Джейми се взираше в нея.

— Ти нали ми каза, че си била насилена, нали?

Тя кимна, отривисто като кукла на конци.

— Ами Иън и момичето били в мелницата, когато Макензи разпитвал за теб. Дойдоха да ми кажат и с Иън го причакахме на поляната над зеления извор.

Бриана най-сетне откри гласа си, макар и с усилие.

— Какво му направи? — попита тя дрезгаво. — Какво?

— Ами беше честен бой — каза все така отбранително Иън. — Аз исках да го застрелям, но чичо Джейми каза не, искаше да го пребие… лично.

— Ударил си го?

— Да, ударих го! — каза Джейми разгневен. — За бога, жено, какво си мислиш, че ще направя с мъжа, който те е използвал така? Нали и ти искаше да го убиеш?