Зовът на барабана [bg]

Не се наложи да ги чакам дълго; Джейми се появи по склона след няколко минути и без да каже дума, изведе коня си от ограждението, оседла го, качи се и препусна в галоп по пътеката към дома на Фъргъс. Докато гледах след него, Бриана се появи от конюшнята, димяща като парна машина, и тръгна към къщата.

— Какво означава nighean na galladh? — попита ме, когато ме видя до вратата.

— Не знам. — Знаех, но сметнах за по-мъдро да не ѝ казвам.

— Сигурна съм, че не го е мислил — добавих. — Ъъъ… каквото и да означава.

— Ха — изсумтя тя гневно и влезе в къщата. След миг се появи с кошницата за яйцата. Без да каже нищо, тръгна към храстите и зашумоля там като ураган.

Поех си няколко пъти дълбоко дъх и се заех да приготвям вечерята, като проклинах Роджър Уейкфийлд.

Физическото изтощение сякаш поне малко разреди негативната енергия в домакинството. Бриана прекара един час сред храстите и се върна с шестнайсет яйца и по-спокойна физиономия. По косата ѝ имаше листа и тръни, а от вида на обувките ѝ заключих, че е ритала дървета.

Не знаех какво е правил Джейми, но се върна за вечеря, потен и изморен, но външно спокоен. Те нарочно не си обръщаха внимание, което беше истински подвиг за двама души в хижа двайсет на двайсет фута. Погледнах към Иън, който извъртя очи към небето и дойде да ми помогне да пренесем големия супник на масата.

Разговорът на вечеря се ограничаваше до молби за солницата. После Бриана вдигна чиниите и отиде да седне до чекръка, като натискаше педала ненужно силно.