Гравитационна дъга [bg]

— Уверявам ви, — държи високо мандалата, като кръст пред вампир, — че ме интересува единствено разрешаването на проблема на тези черни дяволи.

Усмивката се завръща, заедно с една дебела ръка върху рамото на Слотроп.

— Готов ли си да ги посриташ хубаво, когато пристигнат другарите ти?

— Да ги посритам? Боя се, че не ви разби…

— Разбираш и още как. ’Айде стига. ’Що мислиш тия уроди са спретнали лагер край града! Хей, Иван, мамка му, ш’си напра’им кефа. Аз моя „колт“ вече цял ден го чистя — поглажда оръжието в кобура. — Ш’си ушия шапка от кожата на някоя чернилка и нема ти казвам коя негова част ш’се мандахерца отзад за опашка, н’ли? А? — Което развеселява толкова много Гадния Чиклиц, че той се задавя от смях.

— Понастоящем, — Слотроп съчинява в движение, крачейки до тях — задачата ми е да координирам разузнавателната дейност в подобни операции — каквото и да значи това. — Всъщност, намирам се тук, за да проуча разположението на вражеските позиции.

— Пра’илно казваш, вражески — кима Чиклиц. — Те имат оръдия и всек’во друго въоръжение. Единственото нещо дето негрото треб’е да има в ръцете си, е метла!

— Нали не очакваш да тръгнем с теб сега? — мръщи се Марви. — Можем да те упътим как да стигнеш там, другарю, но да ходиш сам е откачена работа. ’Що не почакаш до довечера? Началото е определено за полунощ, нали? Мо’еш да изчакаш дотогава.

— От първостепенно значение е да събера определена информация предварително, — непроницаемо лице, абсолютно непроницаемо лице, добре, добре… — Няма нужда да ви казвам колко важно е това… — многозначителна пауза, — за всички нас.

Неговото обяснение му печели указания как и къде да намери Черната Команда и транспортиране обратно в града, където предприемачите подбират две Ентусиазирани Фройлайни и потеглят към залеза, да гуляят. Слотроп остава сред техните отработени газове и мърмори. Следващият път вече няма да бъде само торта, лайнар такъв…

Отнема му цял час, за да стигне до лагера пешком, през широка ливада, чиято окраска става все по-наситена, сякаш в растителното й покритие непрекъснато се влива и просмуква зелена боя… той различава сянката на всяка отделна тревичка, разпростряна до сенките източно от нея… чиста млечнобяла светлина се издига в камбановидна крива над почти залязлото слънце, прозрачна бяла плът преминава постепенно през множество сини оттенъци, от пастелно светло до съвсем тъмно стоманено на зенита… защо е тук, защо го прави? Това също ли е идея на лемингката Урсула, да се забърква в междуличностните вражди на други хора, когато той би трябвало да… каквото и да е… уф-ф…?