Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Изтласка тревогата от ума си и погледна Оуен. Рицар-маршалът на Крондор кимна и Ерик пришпори коня си. Незнайно по какви причини Оуен му беше наредил да остане отзад при командната шатра, вместо да поведе първия щурм, каквото беше желанието на Ерик.
Битката беше яростна — продължи около час, — след което отбраната изведнъж се прекърши. Ерик подкара коня си през портата и разбра, че и този път се бяха оказали срещу противник, на когото липсват необходимите ресурси за устойчива отбрана.
Обиколи района и се увери, че вече всичко е под контрол.
Както и предния път, изпрати по пътя леката конница, за да попречи на побягналите да достигнат следващата отбранителна линия.
Грейлок влезе през портата на укреплението и Ерик подкара към него.
— Това е безсмислено. Ако твърденията на Субаи са верни, трябваше да седим извън стената и да ги чакаме, докато измрат от глад.
Оуен сви рамене.
— Заповедите на принца не ни позволяват да се мотаем. — Огледа се. — Макар че ако беше опрял кама в гърлото ми, щях да съм принуден да се съглася. — Изправи се на стремената. — Гърбът ми копнее за удобен стол край огъня на хана „Червената патица“, с халба ейл в ръката и майчината ти гозба пред мен.
Ерик се ухили.
— Ще го кажа на мама следващия път, като я видя. Ще бъде поласкана.
Оуен му се усмихна — и внезапно сякаш отскочи от седлото, превъртя се над задницата на коня и се стовари тежко на земята. Конят му скочи напред.
Стъписан, Ерик се огледа, но видя само хвърлящи мечовете си наемници. Тук-там, все още се биеха, но онзи, който бе изстрелял поразилата Грейлок стрела от арбалет, не се виждаше никъде.
— Проклятие!
Ерик скочи от коня си и се наведе над Грейлок. И веднага разбра ужасната истина. Стрелата стърчеше над металния нагръдник на Оуен — беше го пробола между гърдите и гърлото. Очите на Оуен се взираха безжизнено към небето.
Гняв и безнадеждност смразиха сърцето на Ерик. Искаше му се да закрещи. Оуен му беше най-близкият приятел от години, още преди Ерик да стане войник. И двамата обичаха конете, хубавите вина на Даркмоор и плодовете на честния труд. Докато се взираше в безжизненото тяло на отколешния си неразделен спътник и другар, в ума му нахлуха образи — на смях и шеги, на заедно изтърпени несгоди, и одобрението на стария учител — така щедър в похвалите и толкова безмилостен в укорите си.
Ерик се обърна и видя убиеца на Оуен. Беше кралски войник. Държеше арбалет, а друг войник до него сочеше към Ерик. Ерик скочи и затича към тях.
— Какво стана?
Двамата изглеждаха така, сякаш пред тях се бе появил самият бог убиец Гуис-ва. Единият изгледаше готов да повърне, на челото му бе избила студена пот.
— Капитане… Аз…
— Какво? — настоя Ерик.
В очите на мъжа бликнаха сълзи.
— Тъкмо се канех да стрелям, когато извикаха да спрем. Метнах арбалета на рамо, но той изпусна.
— Така беше! — намеси се другият. — Стрелата излетя сама. Беше злополука.
Ерик затвори очи и се разтрепери. От всички шеги, които му бе поднасяла съдбата през краткия му живот, тази беше най-жестоката. Оуен бе умрял от ръцете на един от собствените си войници. Злополука, заради немарливост и несръчност.
Преглътна и потисна отчаянието и гнева си. Знаеше, че ще се намерят други офицери, които да обесят нещастника затова, че не е свалил стрелата от арбалета, едно нехайство, струващо на Кралството живота на главнокомандващия на Запада. Погледна двамата и каза:
— Махайте се.
Те побягнаха без колебание, сякаш искаха да се махнат колкото може по-далече от капитана, преди да е избухнал гневът му. Ерик остана за миг вкочанен, после се обърна и видя струпалите се около Оуен Грейлок, рицар-маршала на Крондор, войници. Тръгна спокойно през тях, отблъсквайки ги леко, но решително от пътя си, и застана отново над стария си приятел.
Коленичи, прегърна го като малко дете и се обърна към портите. Битката още не беше свършила, но положението беше овладяно и Ерик изпита нужда — дълг — да отнесе сам стария си приятел до командния павилион; не можеше да възложи тази задача на друг. Вдигна тялото на Оуен и бавно тръгна по пътя.
Цареше неловка тишина. Ерик стоеше до празния командирски стол на Оуен. Огледа помещението. Имаше десетина по-старши от него командири, но никой с уникалния пост капитан на Пурпурните орли. Благородниците в шатрата също бяха по-старши от него, но никой от тях не влизаше в командната структура на Патрик.
Ерик се окашля притеснено и каза:
— Ваши благородия, изправени сме пред дилема. Рицар-маршалът загина и ни е нужен командир. Докато принц Патрик не назначи такъв, трябва да бъдем единни в своя дълг. — Огледа шатрата. Много от присъстващите се взираха в него подозрително. — Ако капитан Субаи беше тук, с лекота щях да го приема за водач, предвид дългите му години служба на принципата. Или ако капитан Калис, моят предшественик, беше тук, той също щеше лесно да поеме командирския пост. Но сега сме в опасна и неудобна ситуация.