Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Все пак се биеше. Хвърли се настрани, когато тролок с глиганска муцуна се покатери на труповете и замахна отгоре към него. Мечът му разтресе земята и Хюрин изкрещя.
Звярът се изсмя с нечовешки смях, взел крясъка му за проява на страх. Скочи отгоре и Хюрин се промъкна напред под обхвата му, разпра му корема и побягна. Тролокът се олюля, спря и зяпна изсипалите се навън вонящи черва.
„Трябва да спечеля време за лорд Ранд”, помисли Хюрин, след като отстъпи назад и зачака следващия. Прииждаха от източната страна на Височините, откъм реката. Този стръмен склон беше труден за изкачване, но Светлина, бяха _толкова много_.
„Продължавай да са биеш. Продължавай!”
Лорд Ранд бе дошъл _при него_, за да му поднесе извиненията си. При него! Е, Хюрин щеше да го накара да се гордее с него. Прероденият Дракон не се нуждаеше от прошката на един дребен ловец на крадци, но Хюрин все още имаше чувството, че светът се е поправил. Лорд Ранд отново беше лорд Ранд. Лорд Ранд щеше да ги опази, стига да можеха да му дадат достатъчно време.
Настъпи затишие. Хюрин се намръщи. Беше му се сторило, че нямат свършване. Не можеше всички да са избити. Пристъпи предпазливо напред и погледна над труповете надолу по склона.
Не, не бяха победени. Морето от зверове долу все още изглеждаше почти безкрайно. Тролоците бяха спрели изкачването си, защото трябваше да издърпат труповете от пътя си по склона; много от чудовищата бяха поразени от стрелците на Трам. Под тях, край реката, още по-голяма орда тролоци се сражаваше с войските на Елейн.
- Трябва да имаме няколко минути за отдих - каза лорд Мандрагоран на войниците си. Кралица Алиандре също обикаляше на кон наблизо и разговаряше спокойно с мъжете. Двама монарси пред очите му. Със сигурност знаеха как да командват. Това го окуражи още повече.
- Подготвят се за решителен щурм - каза Лан. - Натиск, за да ни изтласкат от склона и да могат да се сразят нас тук, на равен терен. Отдъхнете, докато разчистват телата. Мир да благослови мечовете ви, приятели. Следващата атака ще е най-лошата. - Следващата атака щяла да е _най-лошата_? Светлина!
Зад тях, насред платото, останалата част от войската на Мат продължаваше да напира срещу шараите в усилие да ги изтласка на югозапад. Успееше ли да направи това и да ги смъкне по склона към тролоците срещу силите на Елейн, можеше да се получи бъркотия, от която Мат да се възползва. Но засега шараите не отстъпваха нито педя земя. Всъщност _те_ изтласкваха назад хората на Мат и те започваха да се огъват.
Хюрин се отпусна на гръб, заслушан в стоновете наоколо, в далечните викове и грохота на мечове. Душеше миризмата на смърт, надвиснала наоколо сред океан от воня.
Най-лошото предстоеше.
Светлината да им е на помощ.
Докато влизаше в залата за пирове в двореца си, Берелайн избърса с парцал кръвта от ръцете си. Масите бяха насечени за огън в огромните камини в двата края на дългото помещение. На тяхно място лежаха редици и редици ранени.
Вратите от кухните се разтвориха и няколко Калайджии нахлуха вътре, понесли носилки, а други крепяха ранени, които докретаха с куцане в залата. „Светлина! - помисли Берелайн. - Още ли?” Дворецът беше натъпкан до пръсване с ранени.
- Не, не! - викна им тя и закрачи напред. - Не тук. В задния коридор. Ще започнем да ги настаняваме там. Росил! Имаме нови ранени.
Калайджиите завиха към коридора и заговориха утешително на ранените. Връщаха само тези, които можеха да бъдат спасени. Беше се принудила да обясни на водачките сред жените на Туатан кои рани отнемат най-голямо усилие да бъдат Изцерени. По-добре беше да се спасят десет души с тежки рани, отколкото да се похаби същата сила за спасяването на един, вкопчен в последната сламка надежда.
Това обяснение бе едно от най-ужасните неща, шито бе правила през живота си.
Калайджиите продължаваха да прииждат и Берелайн оглеждаше ранените, за да зърне бяло облекло между тях. Имаше Бели плащове, но не и този, когото търсеше.
„Толкова много…”, помисли отново. Нямаше кой да помогне на Калайджиите в местенето на ранените. Всеки годен да се движи мъж в двореца и повечето жени бяха заминали на бойното поле, за да се бият или да помагат на бежанците от Кемлин в събирането на стрели.
Росил се разшета из залата, без да обръща внимание на кръвта, оцапала дрехите й. Зае се веднага с новодошлите, като отделяше тези, които имаха нужда от спешна грижа. За жалост в този момент вратите откъм кухните отново се разтвориха и група окървавени андорци и айилци закретаха през тях, изпратени от Родственичките от друг участък на бойното поле.