Спомен за светлина

- Не мисля, че някой би поискал да понесе гнева ти, Берелайн Пейендраг. Но ако очите ми можеха да се възстановят, по-скоро бих ги извадил отново, отколкото да гледам как гай-шайн се сражават.

- Няма нужда да се сражават - каза Берелайн. - Но сигурно могат да помогнат в пренасянето на ранените. Росил, ще се оправиш ли с тази група?

Уморената жена кимна. Нямаше и една Айез Седай в двореца, която да не изглежда все едно, че ще рухне преди да е направила още една стъпка. Берелайн се държеше на крака благодарение на няколко билки, които Росил едва ли щеше да одобри.

Е, не можеше нищо повече да направи тук. По-добре да нагледа ранените в складовете. Те щяха да…

- Милейди Първа? - Беше слабичката Кайтан, една от дворцовите слугини, останала да помага с ранените. - Елате. Трябва да видите нещо.

Берелайн въздъхна, но кимна. Що за бедствие я очакваше пък сега? Поредният мехур на злото, затворил тълпи ранени зад стени, които досега ги е нямало? Пак ли им бяха свършили превръзките? Едва ли имаше в града останал чаршаф, перде или долна дреха, която вече да не е използвана за превръзка.

Момичето я поведе нагоре по стълбището към личните й покои, където се грижеха за няколко пострадали. Тя влезе в първата стая и се изненада, като видя познато лице.

Анура седеше до едно от леглата, в червената си рокля на сиви ивици, с грубо стегнатите й на тила обичайни плитки.

Стана и й се поклони, макар да изглеждаше готова да рухне от умора.

А в леглото лежеше Галад Дамодред.

Берелайн ахна и притича до него. _Наистина_ беше той, макар да имаше ужасна рана на лицето. Дишаше, но беше в несвяст. Тя посегна да хване ръката му… но тя бе отсечена. Някой от хирурзите вече я бе обгорил, за да спре кръвта.

- Как? - промълви тя, стисна другата му ръка и затвори очи. Дланта му бе топла. Когато бе чула рева на Демандред, че е надвил мъжа в бяло…

- Чувствах, че ви го дължа - каза Анура. - Намерих го на бойното поле след като Демандред обяви какво е направил. Изтеглих го, докато Отстъпникът се биеше срещу мъжете на Черната кула. - Седна отново на столчето до леглото и се отпусна уморено. - Не можах да го изцеря, Берелайн. Единственото, което можах, бе да отворя портала и да го донеса тук. Съжалявам.

- Успокой се - каза Берелайн. - Кайтан, доведи някоя от другите Сестри. Анура, ще се почувстваш по-добре, след като си отдъхнеш. Благодаря ти.

Анура кимна. Затвори очи и Берелайн се стъписа, като видя сълзите в ъгълчетата им.

- Какво има? - попита тя. - Анура, какво е станало?

- Не би трябвало да те занимава, Берелайн - отвърна тя и стана. - Всички го учим. Не преливай, когато си твърде уморена. Но ми трябваше портал до двореца. Да го спася, да го изцерим…

И се свлече от столчето. Берелайн клекна до нея и вдигна главата й. Чак сега осъзна, че не заради вързаните отзад плитки й се беше сторила толкова различна. Лицето й също не беше наред. Беше променено. Не изглеждаше вече лишено от възраст. Само младо.

- О, Светлина, Анура! - ахна Берелайн. - Обгорила си се, нали?