Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)

Мистър Тъпман и мистър Снодграс пристигнаха в много подходящ момент, тъкмо при тази част на пледоарията, а тъй като бе необходимо да им се обясни всичко, що бе станало, заедно с различните основания „за“ и „против“, всички доводи бидоха отново повторени, след което всеки изтъкваше своя довод по свой собствен начин, давайки му свой собствен размер. Най-сетне, след като мистър Пикуик загуби по всички точки поради много доводи и възражения и бидейки в неминуема опасност да загуби и разума си по същите причини, той прегърна Арабела и заяви, че тя е извънредно мило същество, че не знае как е станало, но я обикнал, още щом я видял; каза също, че не му давало сърце да застава на пътя на щастието на младите и нека те разполагат с него както искат.

Първото нещо, което мистър Уелър направи, щом чу за това отстъпление, беше да изпрати Джоб Тротър до знаменития мистър Пел с поръчение той да предаде на вестителя документа за изплатени дългове, който мъдрият му родител бе имал предвидливостта да остави при този образован джентълмен, в случай че потрябва някога спешно; следващата му постъпка беше да вложи целия си наличен капитал в покупка на двадесет и пет галона лек портер, разпределен от него собственоръчно на двора между всички желаещи да се почерпят; като завърши и това, той почна да вика „ура“, обикаляйки зданието, докато пресипна, и най-сетне си възвърна постепенно обичайното спокойно и философско разположение на духа.

В три часа следобед мистър Пикуик огледа за последен път малката си стая и тръгна, проправяйки си, доколкото можеше, път през гъмжилото от несъстоятелни длъжници, тълпящи се нетърпеливо да му стиснат ръка, докато стигна стъпалата пред портиерската стая. Тук той се обърна и погледна наоколо, а очите му веднага засмяха: в цялото това множество от бледи, изтънели лица той не видя нито едно, което да не бе облекчил със своята отзивчивост и щедрост.