Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Той се върна към завъртялата се порта на Лабиринта и махна на всички да минават. Кайл пристъпи последен. Щом вдигна крак и се наведе напред, той мерна единствено ярка ослепителна светлина, сух горещ въздух, а след това слезе неумело върху суха, стъпкана трева. Върху него се стовари шумът на стан под обсада.

Зората беше близо, ала мракът продължаваше да надвисва над разораните и изтерзани хълмове наоколо. Изглежда бе съсредоточен над далечния край на полето — държеше се по краищата му, все едно не желаеше да отстъпи пред светлината. Друг тъмен облак закриваше средата на полето. Той се носеше над развалини, сякаш разхвърляни над целия склон.

Кайл се огледа, несигурен къде да ходи и какво да прави. Сякаш всички бяха изчезнали. Искаше да спи, но явно за никого нямаше голяма възможност да го стори. Дотърча Огилви и зъбата усмивка разкриви кръглото му лице. Той хвана Кайл за раменете и го раздруса.

— Добре, момко! Добре. Радвам се да те видя отново сред нас!

Старият му сержант — Траншея — се появи и му махна да дойде. Стисна го за рамото.

— Съжалявам, момко. Нямах представа.

Кайл махна с ръка.

— Както и да е, повишен си. К’азз те вика. Оттук.

Траншея го поведе по хълма. Докато вървяха, се надигна вик и войскарите на Пурпурната гвардия се свиха и се снишиха за прикритие. Кайл се огледа изненадано и видя как към тях се насочва като изстреляна от катапулт синя кълбовидна мълния, извила се в небето. Траншея го събори. Нападението явно дойде от тъмнотата, която стоеше в средата на полето.

Светкавицата, или каквото и да бе това, се стовари току пред тях. То изтрещя, разтърси земята и вдигна във въздуха буря от дим и прах. Премина през редовете на обсадителите, разхвърля телата като кукли, завъртя се и изчезна, погълнато от страховитите си сурови сили. Ревът му удари слуха на Кайл като съчетание от грохота на пожар и водопад. Също толкова внезапно нещото изчезна и Кайл се олюля — беше се приготвил за него. То остави след себе си грамаден белег от изгорена черна пепел и изровена пръст. Велики духове! Какво може да стори човек срещу нещо тъй страховито? Това ли беше прочутата малазанска огнестрелна сила, за която бе слушал толкова много? То обаче удари малазанска укрепена позиция. Докато Кайл гледаше, още един удар се изви към отсрещната страна и се стовари върху тамошния край на полето. Траншея го докосна по лакътя и го извади от вцепенението. Сержантът даде знак да вървят напред.

На срещата Кайл се усещаше напълно чужд. Преследвача и Изгубените братя ги нямаше — вероятно се бяха измъкнали. Единственият човек, когото познаваше малко, бе Опушения. Срещата бе за магове и началници. Водеше я Бляскавата; до нея седеше К’азз. Присъстваха магове, едва познати на Кайл. Той научи имената им, докато говореха — Лор-син, Шел и Опал, все жени, закоравели стари бойни магове; Гуин, когото Кайл знаеше като един от маговете на Скинър — плешив, с козя брадичка и златни обеци, целият в черно. Явно се беше разделил със стария си командир. Всичко на всичко шестима магове Обетници.