Зовът на барабана [bg]

То беше неестествено сияйно, слабите бузи бяха порозовели, сякаш ги беше избръснал току-що и търкал чак до разраняване. Косата му, обикновено гъста и упорита туфа, сега бе пригладена назад с някаква мазнина. Обилно напомадена, тя изригваше на непокорен перчем на челото му и го караше да прилича на разярен таралеж.

— Какво си направил с косата си, Иън? — попитах аз. Подуших го и се отдръпнах леко.

— Меча мас — рече той. — Но малко смърди, затова я смесих с ароматен сапун, за да мирише хубаво. — Погледна се критично в огледалото и започна да оправя коафюрата си с леки побутвания с гребена, които ми се струваха печално недостатъчни.

Беше с хубавото си палто, с чиста риза и… нечувано за делничен ден — чисто и колосано шалче на врата, така затегнато, сякаш щеше да го удуши.

— Много си хубав, Иън — казах аз и прехапах вътрешността на бузата си. — Ами… на специално място ли ще ходиш?

— Ами да — отвърна смутено. — Мислех си, че ако ще ухажвам жена, трябва да изглеждам прилично.

Да ухажва? Макар че определено имаше интерес към момичета — и няколко момичета от окръга не криеха интереса си към него, — той беше само на седемнайсет. Мъжете наистина се женеха толкова млади и Иън имаше както земя, така и дял от производството на уиски, но не бях предполагала, че чувствата му са станали толкова силни.

— Разбирам. А… познавам ли младата дама?

Той потърка брадичката си и тя се зачерви още повече.

— Ами да. Тя е… ами Бриана. — Не можеше да срещне погледа ми, но се изчерви силно.

— Какво? — попитах смаяна. Оставих хляба, който държах, и се втренчих в него. — Бриана ли каза?

Той се взираше в пода, но беше стиснал упорито челюст.

— Бриана — повтори. — Дойдох да ѝ предложа брак.

— Иън, не говориш сериозно.

— Напротив — каза той, вирна решително дългата си четвъртита брадичка. Погледна към прозореца и пристъпи от крак на крак. — Тя ще… тя дали скоро ще дойде?

Усетих силна миризма на пот от притеснението му, примесена с миризмата на сапун и меча мас, и видях, че е стиснал ръце в юмруци така силно, че големите кокалчета бяха бели под загорялата кожа.

— Иън — казах, разкъсвана между раздразнението и нежността, — заради бебето на Бриана ли го правиш?

Бялото на очите му просветна, когато ме погледна сепнат. Кимна и размърда смутено рамене в тясното палто.

— Разбира се — рече, сякаш изненадан, че питам.

— Значи не си влюбен в нея? — Знаех добре отговора, но реших, че е най-добре да се каже всичко.

— Ами… не — отговори той и се изчерви още повече. — Но не съм обещан и на друга — побърза да добави. — Така че всичко е наред.

— Не, не е наред — казах твърдо. — Иън, това е много, много мило от твоя страна, но…

— О, не го измислих аз — прекъсна ме той, изненадан. — Чичо Джейми го измисли.

— Какво? — силен, изумен глас извика зад мен и аз се обърнах. Бриана стоеше на прага и се взираше в Иън. Влезе бавно в стаята, стиснала юмруци. Иън отстъпи също толкова бавно и се блъсна в масата.