Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
„Светлина. Как ще се справим с онова чудовище?”
Габрел отпусна ръце на гърдите му и сплитовете на Цяра се вляха в тялото му.
Грохотът на битката на Егвийн с М’хаил съперничеше на гръмовете в небето. М’хаил. Нов Отстъпник. Властелините на ужаса прогласяха името му по бойното поле.
Егвийн запридаше, без да мисли, и хвърляше вълна след вълна срещу изменника Аша’ман. Не беше призовала вятъра, но той все така фучеше и ревеше около нея, развяваше косата и роклята й, поде дългия шал и той заплющя като знаме във въздуха. Наришма и Мерайз се бяха присвили на земята до нея, Лейлвин също. Гласът на Наришма - Егвийн едва го чуваше през грохота на битката - редеше сплитовете, подготвяни от М’хаил.
Отначало Егвийн бе застанала на върха на Височините, на равна нога с М’хаил. Знаеше, някъде дълбоко в себе си, че тялото й скоро ще се изтощи и ще се нуждае от отдих.
Сега обаче това беше недопустим лукс. Сега бе важен само боят.
Огън лумна към нея и тя го отплесна настрани с Въздух. Вятърът подхвана искрите и ги завихри около нея в дъжд от светлина, докато запридаше Земя. Отпрати вълна през разбитата вече земя, за да събори М’хаил, но той я разцепи със свой сплит.
„Забавя”, помисли тя.
Пристъпи напред, изпълнена от Силата. Започна два сплита, по един над всяка ръка, и хвърли към него огън.
Той й отвърна с лъч чисто бяла светлина, тънък като конец, и лъчът прониза въздуха само на педя от нея. Блясъкът на белфира я заслепи, а земята _простена_ и въздухът се изкриви. Паяжините плъзнаха по земята - процепи към небитието.
- Глупак! - изрева тя. - Ще унищожиш самата Шарка! - Сблъсъкът им наистина заплашваше да доведе до това. Този вятър, това свистене във въздуха не беше естествено. Пукнатините по земята пълзяха от М’хаил и се разширяваха.
- Отново го заприда! - извика Наришма и бурята поде гласа му.
М’хаил хвърли втори гибелен плам и раздра земната твърд, но Егвийн беше готова. Отстъпи встрани, обзета от гняв. Белфир. Трябваше да го спре някак!
„Все едно им е какво разбиват. Те са тук, за да унищожат. Това е призивът на господаря им. Руши. Изгаряй. Убивай.”
„Гавин…”
Изкрещя от ярост и запреде стълб след стълб Огън, един след друг. Наришма викаше предупредително какво прави М’хаил, но Егвийн не можеше да го чуе от грохота в ушите й. Все пак видя, че е вдигнал преграда от Въздух и Огън, за да отклони атаките й.
Закрачи напред и го засипа с удари - това не му оставяше време да се съвземе и да атакува. Забави ритъма само за да оформи щит, който задържа в готовност. Огненият дъжд от преградата накара М’хаил да залитне назад, сплитът му се пропука и той вдигна ръка, навярно за да опита отново с белфир.
Егвийн заби щита между него и Извора. Не го откъсна съвсем, защото той го задържа със силата на волята си. Вече бяха толкова близо един до друг, че можеше да види неверието и гнева, избили на лицето му. Бореше се, но беше по-слаб от нея. Егвийн натисна щита още и още, все по-близо до невидимата нишка, която го свързваше с Единствената сила. Натисна с цялата си мощ…
М’хаил се напрегна и изхвърли тънка струя белфир нагоре, през зева, където щитът все още не беше наместен. Гибелният плам го унищожи… както и въздуха, и самата Шарка.
Егвийн се олюля, щом М’хаил насочи сплита си към нея, но нажеженият до бяло лъч беше твърде слаб, за да я достигне. Угасна, преди да я порази. М’хаил изръмжа и изчезна.
„Изчезна, без да сътвори портал! Вярната сила”, помисли тя. Единственото обяснение. Почти нищо не знаеше за нея… беше самото естество на Тъмния, изкушението, примамило преливащи в Приказния век да изровят самия Въртел.
„Белфир. Светлина. Бях почти мъртва. По-лошо от мъртва.”
Нямаше как да се противопостави на гибелния плам.
„Това е само сплит… Само сплит.” Думите на Перин.
Мигът вече бе отминал и М’хаил беше избягал. Трябваше да държи Наришма до себе си, за да я предупреди, ако някой започне да прелива наблизо.
„Освен ако М’хаил не прибегне отново до Вярната сила. Дали друг мъж би могъл да усети нейното преливане?”
- Майко!
Егвийн се обърна и Мерайз посочи множеството Айез Седай и Аша’ман, вкопчени в битка със силите на Шара. Много Сестри лежаха мъртви: цветни петна по склона.
Смъртта на Гавин терзаеше мислите й като убиец в черно. Егвийн стисна зъби, обузда гнева си и извлече от Силата, за да атакува шараите.
Хюрин си беше увил носа с кърпа.
Надушваше войната обаче дори и през нея. Толкова _много_ насилие, вонята на кръв и гниеща плът. Полепнали бяха по земята, по меча му, по дрехите му. Вече му беше призляло ужасно на няколко пъти по време на битката.