Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Точно тогава ме осени интересна мисъл и казах на Дани:
— Какви ги дрънкат идиотите от Комисията днес?
— Нищо особено — отвърна той. — Кротнали са се и обсъждат основно колите на паркинга и тъпотии от тоя род. — Сви рамене. — Казвам ти, тия пичове са формени малоумници! Сякаш изобщо нямат представа, че днес имаме първично публично предлагане. Още преглеждат книжа от 1991 година.
— Х-м-м — почесах се замислено по брадичката. Реакцията на Дани изобщо не ме изненада. Защото вече повече от месец подслушвах конферентната зала и ежедневно събирах контраразузнавателни данни срещу Комисията. И едно от първите неща, които научих за регулиращите органи (освен факта, че са напълно лишени от самоличност), беше, че едната им ръка изобщо няма представа какво върши другата. Додето тъпунгерите от СЕК във Вашингтон одобряваха с подписите си първичното публично предлагане на „Стив Мадън Шуз“, тъпунгерите от СЕК в Ню Йорк висяха в конферентната ми зала и си нямаха хабер, че то започва под носа им.
— Каква е температурата при тях? — попитах с нескрит интерес.
— Към десетина градуса — отвърна с безразличие Дани. — Гледам, че седят с палта.
— За бога, Дани! Защо си ги оставил на толкова топло? Казах ти, че искам да им замръзнат шушулките, та да се върнат в Манхатън! Ти какво искаш, мама му стара, да извикам някой пич от хладилния сервиз ли да свърши тая работа? Разбери: искам от носовете на тия шибани копелета да провиснат ледени висулки! Толкова ли е трудно да го схванеш?
Дани се захили.
— Слушай, Джордан — можем да ги замразим, можем и да ги изгорим. Ако вкараме някоя керосинова печка от ония, дето се монтират директно под тавана, така можем да нагреем стаята, че да им трябват солни таблетки, за да останат живи. Но ако им създадем прекалено много неудобства, те може да се разкарат и тогава няма да можем да ги подслушваме повече.
Поех дълбоко въздух и издишах бавно. Прав е Дани, рекох си. Усмихнах се и казах:
— Добре, заеби! Ще оставим копелетата да си умрат от старост. Сега по въпроса за Мадън: искам да ми подпише документ, че акциите ще си останат наши, независимо колко ще се качи цената им и независимо от обявените в проспекта условия. Освен това искам Стив да прехвърли акциите в доверителна сметка, така че да знаем какво става по нея. Ще назначим Вигвам за наш агент по сметката. И никому нищо няма да кажем. Всичко си остава сред приятели — чиста омерта, значи. Та стига Стив да не се опита да ни прецака, всичко ще е наред.
Дани се съгласи:
— Това мога да го уредя, но не виждам какъв е смисълът. Ако някога нарушим споразумението, ще загазим точно толкова, колкото и той. Имам предвид, че ако използваме Стив за миша дупка за толкова много акции, ще си имаме работа с най-малко седемнайсет хиляди — и въпреки че кабинетът ми съвсем наскоро бе проверен за наличие на подслушвателна техника, Дани изговори само с устни думата — закононарушения.
Вдигнах ръка да го спра и му се усмихнах успокоително:
— Тпру-у-у! Успокой се малко! Първо, кабинетът ми го провериха за микрофони само преди трийсет минути, тъй че ако междувременно са успели да поставят някой нов, значи си заслужаваме да ни гепят. И не нарушаваме седемнайсет хиляди закона, а само три-четири, най-много пет. Но не е необходимо някой да го узнае. — Свих рамене и се престорих на шокиран. — Обаче ти ме изненадваш, Дан! Дори и да не прибегнем до него, едно подписано споразумение винаги е от полза, дори само като възпиращо средство да не се ебава с нас.
Гласът на Джанет долетя от интеркома:
— Баща ти идва насам.
— Кажи му, че съм с посетител, мама му стара! — озъбих й се.
Но и Джанет ми се изежи:
— Еби се в гъза! Ти му го кажи! Нищо няма да му кажа!
Ама че нахалство! Абсолютно безочие! Минаха няколко секунди в пълно мълчание, преди да изскимтя:
— Моля ти се, Джанет! Просто му кажи, че имам важна среща, или конферентен разговор, измисли там нещо, умолявам те.