Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Всъщност това бе дамоклевият меч, тегнещ над главите и на всички останали клиенти на фирмата за инвестиционно банкиране „Стратън Оукмънт“. И именно той ги караше да остават лоялни към каузата на „Стратън“; а тя беше: да ми дават новите си акции на цена, по-ниска от пазарната, които аз впоследствие да продам с огромна печалба, благодарение на силната ми борсова зала.
Естествено, не само аз прилагах тази интелигентна форма на финансово изнудване. Абсолютно същото се вършеше и от най-престижните фирми на Уолстрийт — фирми като „Мерил Линч“, „Морган Стенли“, „Дийн Уитър“, „Саломон Брадърс“ и десетки други — и на нито една от тях не й мигваше окото да прегази компания с активи за милиарди долари, ако й се опънеше за нещо.
Не беше ли жалко, че именно най-представителните и вероятно най-внушителните финансови институции на Америка манипулираха пазара за държавни ценни книжа („Саломон Брадърс“), доведоха до банкрут окръга Ориндж в Калифорния („Мерил Линч“) и отмъкнаха пенсии за триста милиона долара от бабите и дядовците („Пруденшъл-Бейч“). Но до една си оставаха в бизнеса, че и процъфтяваха, благодарение на разперения над тях басп-чадър.
Но „Стратън Оукмънт“, чийто бизнес беше инвестиционно банкиране за компании с малка пазарна капитализация или, както обичаше да го нарича пресата, „акции за центове“26, не се радваше на подобна защита. В действителност обаче акциите от всички нови емисии имаха цена между четири и десет долара и на практика изобщо не бяха акции за центове — малка особеност, на която регулаторните органи изобщо не обръщаха внимание, за огромно тяхно разочарование. И именно по тази причина тъпунгерите от СЕК — най-вече ония двамата, окопали се от известно време в конферентната ми зала — не успяваха да мръднат и с йота напред в съдебния си иск за двайсет и два милиона, който бяха завели срещу мен. Защото искът им бе структуриран така, сякаш „Стратън“ търгуваше с акции за центове, а това бе далеч от всякаква истина.
Брокерските фирми, работещи с акции за центове, бяха пословични с децентрализацията си — имаха десетки малки офиси из цялата страна. „Стратън“, от своя страна, разполагаше само с един офис, а това улесни туширането на отрицателните чувства, които завладяха служителите след като Комисията заведе делото. Подобни чувства обикновено стигаха, за да изтикат извън бизнеса всяка една фирма, работеща с акции за центове. Освен това този род фирми се целеха в дребните инвеститори с нищожен или никакъв собствен капитал и рядко успяваха да ги убедят да вложат повече от две-три хиляди долара. За разлика от тях, „Стратън“ се целеше в най-богатите инвеститори на Америка, като ги убеждаваше да спекулират с милиони. Вследствие на това от СЕК не можеха да твърдят, като друг път, че клиентите на „Стратън“ не са подходящ източник на спекулативен капитал.
Но преди да заведат делото, във въпросната комисия си нямаха и най-бегла представа за тия неща. Явно бяха разчитали, съвсем погрешно, че негативните материали в печата ще са достатъчни да видят сметката на „Стратън“. Но тъй като „Стратън“ бе концентрирана в един-единствен офис, духът на бойците му се поддържаше с лекота и нито един човек не напусна. Да не говорим, че чак след като заведоха делото и най-накрая направиха проверка на новооткритите сметки, на тия от СЕК им просветна, че всички клиенти на „Стратън“ са всъщност милионери.
Така да се каже, аз се намирах в някакво неясно междинно положение: продавах по организиран начин петдоларови акции на най-богатия един процент американци, противно на очакванията на комисията, която смяташе, че продавам акции за центове (оценени на по един долар) на останалите деветдесет и девет процента — хора с нищожен или никакъв начален капитал. Една уолстрийтска компания, „Д. Х. Блеър“, подритваше същата идея от двайсетина години, но така и не успя да напипа живеца. Което не попречи на собственика й, Дж. Мортън Дейвис, свиреп евреин, да натрупа солидно състояние от начинанието и да се превърне в легенда на Уолстрийт.
Аз обаче успях да докопам живеца, и то, както се оказа, в най-подходящия момент. Пазарът за ценни книжа и акции тъкмо започваше да се съвзема от Големия октомврийски крах и положението отново се командваше от дивия капитализъм. НАСДАК пак бе стъпила на крака и вече не се възприемаше като червенокосото доведено дете на Нюйоркската фондова борса. От единия океански бряг до другия компютрите по бюрата бълваха единици и нули със скоростта на светлината, елиминирайки нуждата от физическо присъствие на Уолстрийт. Беше време на драматични промени, на разместване на пластовете. А докато обемът на сделките на НАСДАК нарастваше, аз в същото време организирах интензивна програма за обучение на младите си кадри по три часа на ден. Така от все още тлеещата пепел на Големия крах се роди компанията за инвестиционно банкиране „Стратън Оукмънт“. И още преди някой от регулиращите органи да се усети, тя гръмна над Америка със силата на атомна бомба.
26
От англ. penny stock — акции, които се търгуват при много ниски цени и могат лесно да се манипулират. — Б.пр.