Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Казах на Дани:
— Знам, че е твоя миша дупка, но да се контролират хората с пари не е толкова лесно, колкото изглежда. Повярвай ми. По-дълго от теб съм врял и кипял в тоя бизнес. Нещата опират повече до бъдещите очаквания на мишата ти дупка, отколкото до миналите му печалби. Вчерашната печалба е като вчерашен вестник и по-скоро е в твой ущърб. Никой не обича да е длъжник някому, особено на близък приятел. Така че с течение на времето мишата дупка започва да те презира. Вече изгубих неколцина приятели точно по този начин. Ще се случи и с тебе — нека мине малко време. Но онова, което всъщност искам да ти кажа, е, че нито приятелството, купено с пари, нито лоялността траят особено дълго. Затова в нашите среди стари приятели като Вигвам са безценни. Лоялност като тяхната не се купува. Разбираш ли какво искам да ти кажа?
— Да, и именно такава е и моята връзка със Стив.
Кимнах тъжно.
— Не ме разбирай погрешно. Ни най-малко не се опитвам да омаловажа отношенията ти със Стив. Но тук говорим за осем милиона долара, най-малко. И в зависимост от това как ще потръгне компанията, може да се окажат и десетократно повече. Ама знае ли някой какво ще стане? — свих рамене. — Не си нося вълшебния кристал в джоба, но пък в него се мъдрят шест куалуда, които с удоволствие ще делна с теб, щом борсата затвори! — Повдигнах веждите си три пъти в бърза последователност. Дани се усмихна и вдигна палец за „окей“:
— Участвам, пич!
Аз продължих:
— Та, майтапа настрана, казвам ти: вътрешното ми чувство ми говори, че цената на тая компания ще се вдигне неимоверно. А когато това стане, а ние продаваме два милиона акции, сам пресметни: по сто долара на акция това прави двеста милиона долара. За такива пари не знаеш какво може да направи човек. И не само Стив Мадън.
Дани кимна.
— Разбирам какво казваш и няма съмнение, че тая игра ти е абсолютно ясна. Но пак повтарям: Стив е лоялен. Единственият проблем е как да измъкнем такива големи пари. Знаеш, че плаща бавно.
Това си беше така. Един от проблемите с мишите дупки е, че трябва да ти плащат в брой, но без да бие на очи. А когато става дума за милиони, това никак не е лесно.
— Има си начини — казах уверено. — Ще измислим някакъв договор за консултантски услуги, но ако стане въпрос за десетки милиони, ще трябва да се насочим към швейцарските ни банкови сметки, макар че ми се ще това да си остане в тайна колкото се може по-дълго. Да не говорим, че ни предстоят и по-големи емисии от „Стив Мадън Шуз“ — засега поне петнайсет други компании от тоя ранг са ни в кърпа вързани. И ако ми е трудно да се доверя на Стив, то е, защото по принцип трудно се доверявам на хора, които едва познавам.
— Само ми кажи какво искаш да направя със Стив, и ще го направя — рече Дани. — Но пак ти повтарям, че няма какво да се притесняваш за него. Той те благославя повече от всеки друг.
Пределно ясно ми беше как точно Стив ме благославя — дори повече от ясно. Простата истина беше, че бях инвестирал в неговата компания срещу осемдесет и пет процентов дял, така че за какво имаше да ми е благодарен? Ако не беше някакво превъплъщение на Махатма Ганди, той всъщност следваше да ме ненавижда — поне донякъде — задето заграбих такъв голям процент от едноименната му фирма.
А имаше и други неща около Стив, които ме притесняваха, но нямаше как да ги споделя с Дани, а именно, че в някои по-щекотливи моменти Стив бе предпочел да се обръща директно към мен, през главата на Дани. И макар да съзнавах, че това е част от усилието му да печели точки в моите очи, стратегията му нямаше начин да даде плод. Защото от всичко това просто проличаваше какъв ловък манипулатор е Стив и как за него няма нищо по-важно от това да направи по-голям и по-добър удар. И ако в даден момент попадне на по-голям и по-добър удар от мен, спукана ми е работата.
Но в настоящия момент Стив се нуждаеше именно от мен. И това нямаше почти нищо общо със седемте милиона предоставени му от „Стратън“, нито с приблизително трите милиона, спечелени в ролята му на миша дупка на Дани. Това беше вчерашна новина. А онова, с което държах Стив за в бъдеще, се основаваше на способността ми да контролирам цената на акциите му след пускането им на борсата. Тъй като бях в ролята на водещ мениджър на емисията акции на компанията на Стив Мадън, фактически цялото купуване и продаване щеше да стане между четирите стени на борсовата зала на „Стратън“, а това щеше да ми даде възможността да движа цената им нагоре и надолу, както намеря за добре. Така че, ако Стив не спазеше уговорките ни, можех буквално да го размажа, като докарам цената на акциите му до дребни монети.