Лилит: Змия в тревата
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-034-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Лилит: Змия в тревата». Краткое содержание книги:
Тъкмо тук бе и същината на моята главоблъсканица. Колкото и малко да бях научил, оставах си несравнимо по-добре осведомен от местните хора. И щом си посъбрах парчетиите от съзнанието, отново изпитах жажда за смислен разговор. През целия си живот съм бил единак, ала има разлика между съзнателно избраната самота и онази, наложена от обстоятелствата. Поисках ли да се поразсея с разговор, винаги откривах подходящ събеседник. А сега сякаш всичко се бе обърнало срещу мен. Откакто се събудих в килията, нямаше и проблясък на късмет… Най-после ми провървя.
Тя се казваше Тай.
Няколко дни след началото на възстановяването си я срещнах на сборното място в селото. Тъкмо бяхме привършили с вечерята. И преди я бях мяркал, а видеше ли я човек веднъж, не можеше лесно да я забрави.
Беше висока към 160 сантиметра и съвсем тъничка, особено в кръста, но имаше тежки гърди и чудесен задник, а пясъчнокафявата й коса (необичайна сама по себе си) се спускаше чак до същия този задник. Бих я нарека хубава, привлекателна млада жена, ако лицето й не беше толкова детинско и невинно. Според целия мой досегашен опит такова лице и тяло никак не си подхождаха. Широко отворените й очи винаги зяпаха с чисто любопитство. Израз на единайсет- или дванайсетгодишно момиченце над твърде съблазнителни форми. Май плътта бе изпреварила другото с няколко години.
Щях да приема противоречието много по-лесно, ако беше обичайно за пешките наоколо. Само че тя определено изпъкваше сред останалите. Още една малка загадка! Предположих, че мога да науча нещо повече за момичето, затова поразпитах двама-трима сред мъжете, с които работех.
— Ами че това е Тай — обясни ми един. — Избраница е на телесния магистър. Като гледам, май скоро ще откъсне това цветче. Още се бави, щото в нея имало някаква дива дарба и засега чакат да видят накъде ще избие.
Ето пак няколко непознати за мен реалии! Предчувствах, че съм се натъкнал на нещо ценно.
— Какво означава избраница на телесния магистър? Недей да забравяш, че не съм роден тук.
Въпросът ми предизвика видимо недоумение, с което започвах да свиквам, защото местните хора изобщо не бяха способни да си представят място, различно от имението Зийс. Но мъжът само сви рамене. Пешките все още ме приемаха доброжелателно, защото вярваха, че преживяното от мен сътресение (а поне това можеха да разберат, и още как!) ми е объркало всичко в главата.
— Нашият шеф Тийл си развъжда жени, както отглежда снарки — обясни човекът. Снарките бяха онези космати чудовища по ливадите, ценени заради вкусното им месо.
— Ако се случи едно дете, особено пък момиче, да има нещо в повечко — хубост или пък друга отличителна черта, — телесният магистър, дето се занимава с кръстоските, веднага си го набелязва. Грижи се за тия момичета както му харесва, после ги съешава с подбрани младежи. Стана ли ти ясно?
Да, вече бях схванал и тази подробност от живота на Лилит; и тя ме отврати повече от всичко друго в гадния тукашен свят. Но не се изненадах особено.
— Не е пораснала такава… ъ-ъ, от само себе си, нали? — подканих го да продължи.
Той се засмя и изпъна единия си показалец.
— Виждаш ли го тоя пръст? Преди време, без да искам, си го отрязах. Много кръв изтече. Заведоха ме при телесния магистър и той с един поглед спря кръвта. Сетне ми погледна ръката, пипна я и ме отпрати. Полека-лека ми израсна нов, досущ като предишния. Погледни го само…
Събеседникът ми зашава с показалеца, за да се убедя.
— Че какво общо има… — започнах, но спрях навреме.
Осъзнах какво искаше да ми каже и недоверчиво поклатих глава. Той схвана погледа ми и се ухили.
— Ония, дето ги нарочват за разплод, трябва да раждат деца едно след друго, и да искат да раждат. Проумя ли най-после?
Няма спор — проумях. Бавно, за да е сигурен, че клетките и нервната й система ще понесат натоварването, този телесен магистър проникваше в организма на момичето със силата си, както бе заповядал на отрязания пръст да се възстанови, и както Кронлон причиняваше вцепенение или болка. Правеше малки промени сигурно още откакто Тай бе навлязла в пубертета. Стимулиране на хормоналната активност, внимателно насочване на биохимичните процеси… Всъщност той я видоизменяше в неестествено творение, деформираше я. Гонеше някакви свои цели, превръщайки я в разплодно добиче. Но какво бе открил в това създание? Дали не я е избрал заради прекрасния цвят на косата й например? Вероятно причината се криеше в точно такава дреболия, ала ми хрумна и още нещо.