Зад маската на дявола
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289368
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Зад маската на дявола». Краткое содержание книги:
Кръчмарят се огледа отново, понагласи кожената си престилка и бързо прибра монетата от ръката на писаря.
- Чакай тук! - каза той и се отдалечи към една от масите в дъното. Около нея бяха насядали неколцина високи мъже с дървени сандали и широки бели ризи, пристегнати с червени памучни колани. Повечето бяха с дълги бради и мустаци и когато кръчмарят ги заговори, започнаха да хвърлят към Климент коси, гневни погледи. Накрая един от тях се надигна, прекоси стаята, понесъл чашата си в ръка, и седна на стола срещу писаря. Разговорите стихнаха. Всички наостриха уши. Двамата биячи до вратата вече не сваляха очи от масата на Климент.
- Какво искаш?! - попита безцеремонно новодошлият и в гласа му прозвуча зле прикрита заплаха.
- Аз съм Климент, писар от крепостта. Опитвам се да разбера кой е убил християните Закарий, Павел и още двама преди тях. Имам нужда от помощ.
- Значи властта се е загрижила за нас, така ли? Казвам се Заул - лицето на новодошлия се изкриви в гримаса. - Не вярвам на това, което ми казват! Не вярвам на приказките ти! Не вярвам на задачата ти! Не вярвам дори, че си писар от крепостта. По-скоро си някой, пратен да ни шпионира!
От съседните маси се дочу одобрително мърморене.
- Какво има да ви шпионирам? - попита Климент. - Всички знаят, че в „Агнецът“ се събират християни. Аз наистина разследвам убийствата. Нареди ми го лично кавханът Дукум.
- Дукум ли? Той пък какво се е заинтересувал от нашите работи? Не вярвам на нито един българин, камо ли пък на кавхана! - отсече гневно Заул.
Климент въздъхна тихо и продължи:
- Дукум е разтревожен от това, което става. Може и да не ми вярваш, но той иска да разкрие извършителите. Има си своите причини. Ханът също не одобрява случващото се.
- А-а-а, ханът! Господ здраве да му дава! - Заул се облегна назад на стола и гневното му изражение се смекчи. - Той направи много за нас. Ако беше християнин, сигурно щяха да го канонизират за светец. Но това не значи, че останалите сте цвете за мирисане!
- Кои останалите?
- Щом си от двореца, трябва да знаеш за какво става дума - заяде се Заул. - Боилите не могат да приемат новата вяра. Те са зли и покварени. Родени убийци! Не се интересуват от нищо друго освен как да заграбят повече злато и власт - славянинът се изплю на пода. - Не могат да приемат нашия Бог, защото ги е страх, че ще трябва да смекчат сърцата си!
- Страх ги е, че жените им ще ги оставят заради Христос и ще дойдат при нас - извика някой от съседната маса и всички избухнаха в смях.
- Страх ги е, че губят властта си, това е! - обобщи Заул и отпи от чашата си.
- Значи боилите организират убийствата, така ли? -попита Климент.
- А кой друг? Или боилите, или някой от доверените им хора по тяхно нареждане. Случвало се е вече. Всички те са военна каста, нали? - попита славянинът. - Как беше убит Закарий? Насечен с меч! А останалите? Кама, стрела, кинжал. Кой убива по този начин? Войниците! Което значи българи!
- Ами Сатаната? - попита неочаквано Климент. - Ако Сатаната ги е посякъл заради греховете им? Или заради нещо друго?
- Какви са тези приказки?! - Заул удари чашата си в масата, а около него се надигна гневно ръмжене. - Нима искаш да ни обидиш? Или вярваш на измислиците, които се говорят по пазара?
- Има свидетел, видял Дявола - тихо каза Климент. -Видял го е да влиза в черквата на Закарий с меч в ръка, преди да бъде убит!
- Кой ти каза това? - Заул скочи на крака и сграбчи писаря за дрехата. С мрачни погледи се надигнаха и останалите мъже. Обградиха Климент и зачакаха какво ще стане по-нататък.
- Кой твърди подобни глупости?! - попита отново Заул.
- Пусни ме! Нося пръстена на кавхана! Пусни ме, за да си нямаш неприятности! - изхриптя Климент.
Неочаквано Заул се разсмя и пусна писаря обратно на стола.
- Имаш пръстен, така значи? - попита той. - Трябва да знаеш, писарю, че тук знакът на Дукум няма да те спаси. Показвай го на слугите в крепостта, не на нас. Тук ти е нужно нещо друго, не български дрънкулки!
- Бях в черквата на Закарий. Там срещнах една жена. Казва се Мария. Свещеникът се е грижил за нея, защото е луда. Навъртала се около черквата в нощта на убийството. Тя е видяла Дявола да влиза вътре с меч и аз й вярвам!