Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
И веднага се сети, че не бе помислила как ще стигне утре сутринта до Шереметиево. За да бъде на летището в 9,50, ще трябва да стане в шест и половина и още в седем и половина да излезе от къщи. Каква радост по случай неделята!
Намръщи се от яд. Ранното ставане сутрин винаги беше мъчение за нея, налагаше се да събере цялата си воля, за да се освободи от сънливостта. Дълго стоене под душа, съчетано с изпълнение на „гимнастика за ума“, като умножаване на трицифрени числа и повтаряне на чужди думи, после леден портокалов сок, след него — две чаши силно кафе и цигара. Чак след всичко това Анастасия Каменская можеше да тръгне за работа. Но паднеше ли й свободен ден, спеше почти до единайсет часа. Същевременно би било трудно да я нарекат сънливка: заспиваше трудно и често прибягваше до приспивателно. Просто организмът й по природа бе предназначен за функциониране през втората половина на денонощието, а през първата предпочиташе да почива.
За да отговаря на описания по телефона облик, Настя трябваше да свърши поне три неща. Първо, трябваше да зашие откъсналите се още миналата година закопчалки на зелената полушубка. Не би било зле и да си спомни къде е дянала въпросните закопчалки. Второ, трябваше да прерови гардероба и да намери червения копринен шал, който някога й бе подарил Льошка и който тя нито веднъж не беше си слагала. И трето, трябваше да си боядиса косата с лесно измиваема боя и да я накъдри на едри вълни, а цветните контактни лещи щеше да си сложи утре сутринта, преди да излезе от къщи. Но защо трябваше да се занимава с всичко това, вместо да седне пред компютъра и да се захване за работа!
След като намести на коленете си тежката заешка полушубка и започна старателно да пришива кожените лентички с кукичките и петлиците, Настя се замисли за информацията, която бе успяла да събере за самоубийството на Григорий Войтович.
Майка му бе извикала милиция, когато се бе прибрала вкъщи и бе заварила ужасната гледка: синът й Григорий седял в състояние на ступор на един стол, а на пода лежал окървавеният труп на снаха й, Евгения Войтович. До нея се търкалял ловджийският нож, който обикновено висял в калъф на стената. Григорий не си падал по лова, подарили му този нож в едно от сибирските академични градчета, където веднъж ходил като опонент при защита на някаква дисертация.
Милиционерите прибрали Войтович и веднага го вкарали в килия. Като отговор на въпросите той отначало недоумяващо клател глава и повтарял:
— Нима аз съм го сторил? Не може да бъде! Не е възможно да съм го направил. Не е възможно да съм убил Женя, та аз я обичах!
След като прекарал едно денонощие в килията, той започнал да дава по-свързани показания и разказал, че убил Евгения с ловджийския нож, след като се скарали. Дълбоко и искрено се разкайвал, самообвинявал се, ужасявал се от стореното и накрая изпаднал в депресия. Междувременно следователят получил писмо от ръководството на института, в който Войтович работел от дълги години, с молба той да бъде освободен от ареста и да му се приложи мярка за неотклонение, различна от задържане под стража. Следователят Бакланов само хъмкал в отговор: къде се е чуло и видяло убиец, фактически заловен на местопрестъплението, да бъде освободен от ареста! Но още същия ден по телефона му се обадил районният прокурор и казал, че се е получил „сигнал“ от градската прокуратура, при което „градските“ се позовавали на прозрачни намеци от страна на Генералната прокуратура. Най-общо казано, намеците говорели, че Войтович е един от авторите на необикновено важен и секретен научен проект от областта на отбраната, този проект бил в завършителен стадий, но Войтович бил генераторът на идеите и без него нямало да могат да завършат проекта. За приключване на работата и провеждане на необходимите изпитания били нужни още две-три седмици, а после — молим, нека уважаемият Григорий Илич се върне в килията. Ръководството на института изобщо не настоявало Войтович да продължава да ходи на работа. Той можел да работи и вкъщи, като дава всички необходими указания по телефона — тъй че дали не можело задържането под стража да се замени с нещо като домашен арест.
В тази ситуация следователят Бакланов сметнал, че не бива да се опъва много. Той поначало не бил особено принципиален и не се вкопчвал в своята гледна точка, за да я отстоява пред ръководството. Мнението на началството било за него много по-важно от собственото му мнение за каквото и да било. Само след три часа пуснали Войтович да се прибере вкъщи. А след още няколко той се обесил, като оставил предсмъртна бележка със заплетени думи за вина и възмездие.