![Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/1/km-kulata-na-zeleniya-angel-chast-prva-bg-download.jpg)
Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: Спомен, печал и трън #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-553-3
- Переводчик: Роза Григорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]». Краткое содержание книги:
— О, Ейдон! — промърмори Странгиард. Последва зашеметяваща тишина.
— Но аз съм го държал със собствената си ръка — каза изненадано Джосуа. — Аз сам го сложих на гърдите на баща ми. Как е възможно Блестящ гвоздей да е Минияр? Баща ми никога не е проронвал и дума за това!
— Да, не е проронвал — неочаквано рязко се обади Гутрун. — На никого не е казвал, дори на съпруга ми. Споменал на Исгримнур, че това било стара маловажна история. — Тя поклати глава. — Тайни, моля ви се!
Саймън, който слушаше мълчаливо, реши да се обади.
— Но не е ли крал Джон донесъл Блестящ гвоздей от Уоринстен, където е роден? — И погледна Джосуа, внезапно изплашен, че се е обадил не на място. — Това е историята, която знам аз.
Джосуа сбърчи замислено чело.
— Така казваха мнозина, но, като се замисля, се сещам, че баща ми никога не е бил сред тях.
— Разбира се! О, разбира се! — Странгиард стана и плесна с дългите си ръце. Превръзката над окото му се изкриви и се плъзна почти на носа му. — Пасажът, който толкова смущаваше Джарнауга, пасажът от книгата на Моргенес! Той разказва как Джон слязъл долу, за да се срещна с дракона — но той е носел копие! Копие! О, богове, колко слепи сме били! — Свещеникът се изкиска като момченце. — Но когато излязъл, бил с Блестящ гвоздей! О, Джарнауга, ако само беше сред нас!
Принцът вдигна ръка.
— Тук има много над какво да се мисли и много стари истории, които да се преразкажат, но в момента стои по-важен въпрос. Ако дуорите са прави, а някак си чувствам, че е така — кой би могъл да се съмнява в толкова безумен разказ в тези безумни времена? — ние все пак трябва да получим меча, независимо дали се казва Блестящ гвоздей, или Минияр. Той лежи в гроба на баща ми в Свертклиф, край стените на Хейхолт. Брат ми може да си стои в укрепленията и да гледа гробищата. Стражите на Еркинланд маршируват на ръба на скалата на зазоряване и на здрачаване.
Зашеметяващият момент отмина. В тежката тишина, която последва, Саймън почувства в ума му да се размърдва една идея. Беше смътна и неоформена, затова я запази за себе си. Беше освен това и доста страшна.
Еолаир заговори.
— Има и още, ваше височество. Казах ви за Залата на образците и за картите на дуорите, които те са начертали на всички изкопани от тях проходи. — Той стана, отиде до дисагите, които беше оставил близо до вратата, върна се и ги изсипа на пода. От тях тупнаха няколко свитъка от намазнена овча кожа. — Това са плановете на тунелите под Хейхолт — работа, която дуорите казват, че са свършили, когато замъкът се е наричал Асу'а и е принадлежал на ситите.
Странгиард бързо коленичи и разви един от свитъците с нежната грижовност на влюбен.
— Ах! — въздъхна той. Възторжената му усмивка се смени с объркване. — Трябва да призная — каза той, — че съм, ъъ, малко… малко разочарован. Не смятах, че картите на дуорите ще са толкова… боже мой… толкова недодялани.
— Това не са картите на дуорите — каза Еолаир и сбърчи вежди. — Това е резултат от усърдната работа на двама хернистирски писари в теснотия и почти пълна тъмнина на едно страшно място — те копираха каменните карти на дуорите върху кожите, които да мога да изнеса на повърхността.
— О! — Свещеникът бе покрусен. — О! Прости ми, графе! Толкова съжалявам…
— Няма нищо, Странгиард. — Джосуа се обърна към графа на Над Мулах. — Това е наистина неочаквано благодеяние, Еолаир. В деня, когато ще можем най-после да застанем пред стените на Хейхолт, ще превъзнасяме името ти до небесата.
— Можеш да ги ползваш колкото искаш, Джосуа. Това беше идея на Мейгуин, ако трябва да кажа истината. Не съм сигурен колко ще ви свършат работа, но знанието никога не е излишно, с което, сигурен съм, ще се съгласят и архиварите. — Той посочи Странгиард, който се ровеше в овчите кожи като прасенце, изкопало гнездо трюфели. — Но признавам, че дойдох при вас с надежда за нещо повече от благодарност. Когато напуснах Хернистир, мислех, че ще намеря цяла въстаническа армия и заедно ще изгоним Скали Остроносия от страната ми. Както виждам обаче, вие едва ли сте в състояние да изпратите някаква армия където и да било.
— Не сме. — Лицето на Джосуа беше мрачно. — Все още сме твърде малко. Увеличаваме се незначително всеки ден, но трябва да чакаме дълго, преди да можем да изпратим дори малка група в помощ на Хернистир. — Той стана и закрачи из залата: разтриваше чукана на дясната си ръка, сякаш го болеше. — Цялата тази битка беше като сражение с вързани очи: никога не знаехме и не разбрахме каква сила стои срещу нас. Сега, когато започваме да схващаме природата на неприятелите си, сме прекалено малко, за да направим каквото и да било, освен да се крием тук, в покрайнините на Остен Ард.