Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

— Чух нещо за приключенията ти, откакто пристигнах — каза графът на Саймън. Усмивката му беше топла. — Надявам се, че ще ми отделиш малко време да поговорим.

Поласкан, Саймън кимна и отговори:

— Разбира се, графе.

Джосуа отведе Еолаир до дългата маса, където чакаше Трън, тържествен и ужасен като мъртъв крал в ковчега си.

— Прочутото оръжие на Камарис — каза хернистирецът. — Слушал съм за него толкова много, че е странно най-после да го видя и да се уверя, че е нещо реално, изковано от метал като всяко друго оръжие.

Джосуа поклати глава.

— Не е съвсем като всяко друго оръжие.

— Може ли да го докосна?

— Разбира се.

Еолаир едва можа да повдигне дръжката от каменната маса. Жилите на шията му се издуха от напрежение. Най-после той се отказа и разтри схванатите си пръсти.

— Тежък е като воденичен камък.

— Понякога. — Джосуа го потупа по рамото. — Друг път е лек като гъше перде. Не знаем защо, нито пък с какво ще ни помогне, но той е всичко, което имаме.

— Отец Странгиард ми каза за песента — въздъхна графът. — Мисля, че мога да ви кажа повече за Великите мечове. — Той огледа стаята. — Ако е дошло време за това.

— Това е военен съвет — каза Джосуа. — На всички тези хора може да се каже всичко и ние чакаме с нетърпение всяка новина за мечовете. Искаме също да чуем и за твоя народ, разбира се. Разбрах, че Лут е мъртъв. Нашите най-искрени съболезнования. Той беше прекрасен човек и чудесен крал.

Еолаир кимна.

— И Гуитин също, неговият син.

Сър Деорнот, който седеше наблизо, изпъшка:

— О, това е отвратителна новина! Той тръгна за Наглимунд малко преди обсадата. Какво е станало?

— Заловен бил от Скали от Калдскрайк и посечен. — Еолаир се вторачи в пода. — Стоварили тялото му като мърша в подножието на планината и продължили по пътя си.

— Проклети да са! — изръмжа Деорнот.

— Срамувам се да ги нарека земляци! — възкликна младият Изорн.

Майка му кимна и каза:

— Когато се върне съпругът ми, ще се разправи с Остроносия. — Говореше толкова уверено, сякаш се отнасяше за настъпването на залеза.

— И все пак всички ние сме сънародници — каза Джосуа. — Всички сме един народ. От днес нататък ще вървим заедно срещу общ неприятел. — Той направи жест към столовете, наредени до стената. — Елате, седнете всички. Трябва да поговорим и да обмислим много неща. Помислих си, че колкото по-малка е тази група, толкова по-лесно ще е да говорим открито.

Когато всички седнаха, Еолаир разказа за падането на Хернистир, като започна с клането при Инискрих и смъртното раняване на Лут. Едва бе започнал, когато откъм входа се чуха викове. След миг старият шут Таусър се препъна на вратата — Сангфугол го дърпаше за ризата, като се мъчеше да го задържи.