Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

Той сграбчи широките рамене на Дуротан с треперещи ръце и благодарностите му прозвучаха искрено. Това не бе арогантна игра за власт, а истинско предчувствие за заплаха. Дуротан склони глава и отиде да провери дали хората му са се настанили.

В следващите няколко часа, докато слънцето потъваше зад хоризонта, Дуротан наблюдаваше как непрекъснат поток от орки напредва към равните поляни в подножието на свещената планина, сякаш се събираха за празника Кош’харг. Той видя ярките знамена на всеки един клан да се повяват на лекия ветрец и усети как по устните му се прокрадва усмивка, когато забеляза символа на клана Блекрок — клана на Оргрим.

Откакто бяха признати за воини, приятелите от детинство рядко отделяха време за срещи. Оргрим присъства на церемонията по въздигане на Дуротан за вожд, но оттогава не се бяха виждали. Дуротан се зарадва, но и не се изненада да види, че Оргрим върви само на няколко крачки зад Блекхенд — тромавия и страховит вожд на клана Блекрок. Явно старият приятел на Дуротан вече беше заместник-командир.

Драка проследи погледа на бъдещия си съпруг и изръмжа доволно. Тя се разбираше много добре с Оргрим и Дуротан бе щастлив от това. Имаше късмет, че двамата орки, които имаха най-голямо значение за него, да могат да бъдат приятели.

Докато Блекхенд разговаряше с Нер’зул, Оргрим погледна към Дуротан и му намигна. Дуротан му отвърна с широка усмивка. Той бе обезпокоен от вида на Нер’зул, но поне щеше да има възможност да се види с Оргрим. Но още докато си мислеше за това, Блекхенд се извърна, сумтейки, и даде знак на Оргрим да го последва. Дуротан усети как усмивката му изчезва. Ако Блекхенд настояваше Оргрим да го следва през цялото време, нямаше да може да получи дори това удоволствие.

Драка, която го познаваше толкова добре, се присегна за ръката му я стисна. Но не каза нищо, нямаше нужда. Дуротан я погледна и се усмихна.

Същият висок и слаб вестоносец разнесе новината, че срещата с Нер’зул ще се проведе на утрешния ден, тъй като има още кланове, които ще пристигнат през нощта. Лагерът на Фростулф беше по-малък от повечето, но по-организиран. Те си бяха донесли палатки и кожи, а вестоносецът се бе погрижил да получат достатъчно месо, риба и плодове. Сега върху огъня бавно се въртеше бут от талбък, а изкусителният му аромат изостряше апетита дори на тези, които вече нагъваха сурово месо.

Орките на Фростулф бяха общо единадесет — Дуротан, Драка, Дрек’Тар и още осем шамани. На Дуротан му се струваше, че някои от тях изглеждат твърде млади, но въпреки че шаманите усъвършенстваха уменията си с времето, щом предците им се явяха във видение, всички получаваха еднакво уважение и почит.