Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— Не спомена нищо за Ордена на Тирисфал — отбеляза Кел’Тузад, с което накара Антонидас рязко да се закашля.

— Какво пък? — попита магьосникът-изследовател. — Това има отношение към Медив!

— Така е — отговори Кадгар. — И се извинявам за пропуска. Но…

Той огледа магьосниците, опитвайки се да прочете по лицата им доколко всъщност те знаят за това, и предпочете да прояви дискретност.

— Аз знам твърде малко са Ордена. Медив е бил негов член и един-два пъти е споменавал за съществуването му, но нито е назовавал друг член, нито е говорил нещо за дейностите му.

— Разбира се — съгласи се жената и Кадгар забеляза притеснените и разочаровани погледи, които тя и Кел’Тузад си размениха.

Явно е бил прав. Те не знаеха нищо за Ордена и просто са се опитвали да го подмамят да издаде тайните му. Но след като се провалиха, повече нямаше да повдигнат въпроса.

— Но аз се притеснявам повече за самия Медив и това, което му се случи — продължи той.

— Сигурен ли си, че в него видя точно Саргерас?

— Абсолютно — Кадгар се наведе напред. — Вече бях видял титана в едно свое видение и моментално го разпознах.

— Значи е бил Медив… или Саргерас чрез него… е отворил рифта за орките — замисли се дундестият мъж. — И как каза, че се нарича техният свят?

— Дренор — отговори Кадгар и леко потръпна.

Съзнанието му го върна към едно друго видение от кулата на Медив — видението, в което видя своето старо аз, или поне същото аз, на което приличаше сега, и което повеждаше военен отряд към множество орки. Но в свят с кървавочервено небе. Гарона му беше казала, че й звучи като Дренор, което значеше, че му е отредено да отиде там. И вероятно нямаше да оцелее. Кадгар се принуди да се върне към реалността и настоящия разговор.

— Какво знаем за него? — питаше Крас. — За този свят? Каза ни за небето, но знаеш ли нещо друго?

— Не съм бил там — отвърна Кадгар, мислейки си, че това е само засега. — Но един другар — полуорка, ми разказа много неща за орките и родния им дом.

Образът на Гарона изплува в съзнанието му и той се опита да се отърси и от този болезнен спомен.

— Орките са били много по-миролюбиви в своя свят… Имали са разногласия, но не са воювали помежду си. Единствените им врагове били огрите, но те са били много по-умни и многобройни от тях.

— И какво се е случило? — попита Кел’Тузад.

— Били са покварени — обясни Кадгар. — Тя не знаеше всички подробности за това, защо и как е станало, но постепенно кафявата им кожа започнала да позеленява, те започнали да практикуват различен вид магия от тази, която са владеели преди. Станали по-буйни и по-свирепи. Имало е някаква голяма церемония с някакъв бокал. Вождовете на кланове пили от него, както и повечето от воините. Тогава кожата им станала яркозелена, а очите им — червени. Придобили огромна сила и ярост и станали особено кръвожадни. След като избили всичките врагове, които можели да открият, започнали да се обръщат едни срещу други. Освен това магията им извличала живота от почвата и това ги лишило от посевите им. Били на границата да се самоунищожат или да умрат от глад. Но Медив се свързал с главния вещер на Ордата Гул’дан и му предложил достъп до този свят. Нашият свят. Гул’дан приел и заедно построили портал. Те изпращали по няколко клана наведнъж и постепенно увеличили броя им. После оставало само да изчакат, да се укрепят, да проучат защитата и да атакуват.