![Целувката на змията [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/7/celuvkata-na-zmiyata-bg-download.jpg)
Целувката на змията [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 978-619-200-003-5
- Переводчик: Петя Христова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Целувката на змията [bg]». Краткое содержание книги:
Фреди си пое дълбоко въздух.
— Точно такава си те представях — каза той.
— Така ли? Откъде разбра? — засмя се тя.
— Какво ще кажеш да се прегърнем? — попита той.
Тя кимна. Той пристъпи колебливо към нея, тя също направи една уверена крачка напред. Прегърна я, издиша с пълни гърди и освободи всичко, което се беше се натрупало в него до този момент.
Хили беше истинска и той знаеше, че я обича и желае.
Тя погледна към лицето му.
— Радвам се, че съм тук — каза тя. — Радвам се, че най-сетне те прегърнах.
Пуснаха се и отстъпиха един от друг.
— Аз също — каза той.
— Не мога да остана дълго. Отне ми време да стигна дотук от училище, родителите ми ме очакват в къщата в града през уикенда.
Той беше съкрушен, сякаш нещо щеше да бъде откъснато от кожата му, щом Хили си тръгне. Но се усмихна и тя му отвърна.
— Исках да те видя, за да се уверя, че е реално. Никога няма сигурност с тези неща — каза тя. — Въображението може да те изиграе.
Над главите им изкряска чайка.
— И…? — попита той.
— Истинско е — каза тя.
— Зная — той погледна към „ъки стар“, вдигна ръка, за да посочи по диагонал плажния мотел, с неговите счупени неонови светлини, отчасти скрит от дюните и тръстиките. — Моят дворец — заяви той.
Хили се обърна в тази посока, след това погледна отново към Фреди и двамата се засмяха.
— Слушай, ако ще бъдем заедно, трябва да се запознаеш със семейството ми — каза нервно Хили. Челото й се набръчка и цялото й изражение се помрачи. — Баща ми е строг. Старомоден. Предполагам аз съм същата.
— Всичко, което поискаш — отговори Фреди. Още от самото начало знаеше, че Хили няма да отиде с него в мотелската му стая за сексуални упражнения. Не го и очакваше.
Когато се отнасяше до Хили, той искаше да е внимателен. Фрея го беше предупредила за това момиче и че напоследък той сякаш не е на себе си. Но на Фреди не му пукаше. Тя искаше да го запознае с баща си. Той можеше да го направи. Срещи. Странна концепция! Това означава ли само целувки? Готов бе на всичко за Хили, дори това да означаваше да излезе от скривалището си, за да се срещне с баща й, само и само да има възможността да я гледа по-дълго време.
— Можеш ли да дойдеш на вечеря утре вечер? — попита тя.
— Разбира се! — каза Фреди развълнуван, че толкова скоро ще я види отново.
— Ще ти пратя по имейл подробности — каза тя. — Наистина те харесвам, Фреди.
Той искаше да й отговори с „Обичам те, Хили!“, но вместо това кимна.
— Както казах, аз също.
За пътуването до Ню Йорк за срещата с Лиманови Бъстър се превърна в черно порше кабриолет, модел, който Фреди беше харесал онлайн. В статиите го описваха като „движеща се магия“ и Фреди щеше да провери дали това е така. Засега беше великолепна, сякаш колата беше продължение на тялото му, отговаряше на най-лекото докосване на педала за газта или спирачката, след което противодействаше на гравитацията и политаше към небесата. Стигнаха над Манхатън, където светлините блещукаха като скъпоценни камъни в мрака, приземиха се в Сентрал Парк до Езерото с костенурките, където се разхвърча кал, тъй като с приземяването започна да боксува. Бъстър, вече възвърнал предишната си форма, душеше около падналите листа, докато Фреди се върне.
Фреди не хареса града. Автобусите и такситата хвърляха отровни газове и едва не го прегазиха, докато вървеше към лъскавата сграда на Централ Парк Уест, облечен подобаващо за случая — сивия костюм и вратовръзката от „сериозната“ му профилна снимка. Проблемът с магическите дрехи беше, че бяха с кратък срок на годност — един час и един вид — имаше същото затруднение като Пепеляшка. Надяваше се да си тръгне от там, преди костюмът и вратовръзката на точки да се превърнат в тениска, скъсани дънки и черни кецове.
Не че искаше да оставя Хили, която в случая изглеждаше прекрасно — с вдигната коса и с няколко кичура, свободно падащи около страните й, както и с деликатна огърлица от сребърни перли около врата й. Но след пристигането му в този апартамент цялото събитие се превърна в малко особено дори за Фреди, който беше виждал много странни неща и светове през хилядите години. За момент думата „напоркам“, която беше научил от телевизията в мотелската стая, му дойде наум. Всъщност, много от правилата за благоприличие и морал в двайсет и първи век беше научил от кабелната телевизия. Майката на Хили, Холис, седеше в края на масата и беше напоркана още преди да започне вечерята. Хенри Лиман, строгият баща на Хили, седеше в другия край на масата — побеляваща коса, тънки черни мустаци, остри и хитри черти — няколко пъти подчерта пред Фреди, че е бил президент и изпълнителен директор на изключително успешна яхтена компания. Не спираше да се заяжда с Фреди, откакто бяха седнали да вечерят, да го пита за портфолиото му и да говори с думи като „дялове“, „хедж фондове“ и производни, които не му говореха нищо. А и какво общо имаше с яхтите?