Целувката на змията [bg]

— Напълно си права. Щеше да ми отнеме цяла вечност. Добре че децата ми са умни. — Обясни всичко, което се беше случило напоследък и за духа, който искаше да се свърже с нея.

— Предметите са се придвижвали в къщата? Това не е хубаво! По дяволите! — дъхът на Ингрид повдигна листчето — Мислиш, че е дух? — звучеше скептично и изглеждаше разсеяна, поглеждайки към вратата притеснено. — Сигурна ли си? — попита я.

— Мисля, че съм права, скъпа — Джоана разказа на Ингрид за преживяването в градината, за цветята, разпадащи се от допира й, за Гили и пътеката в гората, която ги заведе до гроб, върху който бяха подредени тези предмети.

— Права си — каза Ингрид, разглеждайки посланието. — Дух, който се нуждае от помощта ти. Но това е и код — тези части от Скрабъл, зарът… Криптирано е, шифър, анаграма или нещо такова. Показва го фактът, че има букви от Скрабъл. Може да означава нещо съвсем различно от това, което руните ни казват, нещо ужасно, нещо зловещо, заплаха. Трябва да го разкодираме и трябва да се свържеш с татко възможно най-скоро. Той се справя страхотно със загадките.

Джоана се изкашля, подразни се, че дъщеря й смята, че не е способна сама да се справи.

— Засега бих искала да опитам сама. Посланието очевидно е само и единствено до мен. Мога да го разкодирам и без помощта на Норман. Но най-напред трябва да се свържа с този дух, както каза да „пътувам“. То иска да говори с мен. Мисля, че иска да го съживя.

— Прибързваш, мамо. Не знаеш какво точно е посланието. Не са само руните. Има и друго — Ингрид посочи реда със зара и обърнатото „L“ — Виж, това е число. Сто петдесет и седем.

— Знам, че е число — каза Джоана в своя защита. Осъзна, че дъщеря й просто иска да й помогне. Разбира се, че Ингрид беше права да внимава, но усещаше и че е спешно и го сподели с нея.

Ингрид поклати глава.

— Не можеш да съживиш мъртвец, преди да разбереш какво иска! Припомни си за Договора, сключен с Хелда. Не може просто да съживяваш всекиго! Сестра ти се засяга от тези неща. А и в миналото никога не е свършвало добре.

— Зная. Зная. Не е нужно да ми напомняш.

Ингрид опита с друга тактика.

— Зная, че усещаш, че духът има нужда от теб, но не мисля, че това е най-добрият начин…

— Духът се опитва да ми каже нещо важно, но единственият начин да разбера, е да говоря с него очи в очи. Директно, без да хабя часове в разкодиране на послания.

— Ами, ако е лош?

— Няма как да разберем, преди да съм го съживила, нали? Вече бях в първо ниво и не беше там.

Ингрид седна на стол до бюрото на Джоана и се примири.

— Предполагам, че няма да успея да те убедя да го обмислиш отново, но ще ми обещаеш ли да дойдеш при мен за помощ, ако планираш драстични действия?

— Обещавам — каза Джоана.

— А Договорът?