Целувката на змията [bg]

„Фреди, очарователен си. Не се оставяй този мъж да те тормози! Ще те пречупи. На твоя страна съм. Доколкото зная, Хили е твоя. Не искам тя да направи същите грешки като мен. Моля те, изтрий съобщението, когато го прочетеш, и върни телефона. Целувки, Холис.“

Фреди реши дискретно да остави телефона на бюфета в дневната, докато родителите на Хили пиеха коктейлите си. Холис пиеше своя ентусиазирано и значително по-бързо от Хенри, той и Хили отпиваха „Шърли Темпъл“, като десетгодишни, седнали на противоположните страни на дълъг диван, докато Касандра дрънкаше оглушително на пияното, а Герт се стараеш да прикрие смеха си и от време на време изгрухтяваше.

На трапезната маса мъжът се заяждаше с Фреди и най-странното беше, че Холис, олюлявайки се насам-натам, наблюдаваше съпругът си с одобрителна усмивка, която изглеждаше съвсем естествено, макар и напоркана.

— В кой университет си, Фреди? Хили е в Йейл, присъедини се към най-капризната общност — каза той гордо. — А ти?

— Не мисля, че биха ме приели, в която и да е общност — отвърна Фреди с усмивка, но в замяна получи намръщена физиономия.

Герт се прозя шумно. Касандра, към която се обръщаха с „лебедче“, избухна в истеричен смях, след което притихна и се намръщи. Готвачът влезе, за да вземе чиниите от предястието, прибра и тази на Фреди, макар той да беше боднал само малко от салатата, и се върна с основното ястие.

— Господин Лиман, тоест, Хенри — бащата на Хили държеше да бъде наричан Хенри, единствен акт на благоволение до този момент. — Реших да си дам време, преди да вляза в колеж. — Не беше лъжа. Вероятно Фреди би влязъл в колеж само за да получи одобрението му и да бъде с Хили. Ще помисли. Едва ли е много трудно.

Хенри се изкашля, но Фреди разбра, че не беше, за да прочисти гърлото си, а за да обяви неодобрението си.

— Значи си си дал време, за да живееш в мотел, в търсене на себе си преди академичното предизвикателство? А семейството ти? Те подкрепят ли те?

Фреди кимна.

Бащата на Хили силно се намръщи, очевидно разочарован, че семейството на Фреди не го е грижа, че той е мързелив. Фреди се опита да спечели малко червени точки.

— Всъщност баща ми е професор и винаги е казвал, че трябва да проучим различни възможности, преди да се спрем на една. Привърженик е на идеята за една година почивка. А мама е… свободен дух. — Фреди не знаеше дали баща му се чувства така, но поне беше откровен за майка си. Джоана беше много неща, но също и свободен дух.