Целувката на змията [bg]

Вече можеше да прочете руните на спокойствие и реши да ги разчете като норн, в групи от по три, отляво надясно, защото бяха разделени на две групички. Първата, наречена руната на Один, символизираше събитията, довели до конкретен момент (минало) и е поглед над ситуацията; втората обобщаваше събитията (настояще) и посочваше пречките; трета предполагаше посока на действие (бъдеще) и евентуалните последици.

На първа позиция беше поставена „hagalaz“, градушка, дълбокото й значение беше криза, катастрофа, катаклизъм, загуба на сили, събудена разрушителна мощ. Духът й казваше, че нещо лошо се е случило. Това не беше изненадващо. Щом духът търсеше вниманието на Джоана и беше преминал през препятствия, за да й остави съобщението, означаваше, че е напълно нещастен и достатъчно отчаян, за да премине през дебелата мембрана, която разделя смъртта от живота. Руната нямаше двойна символика, дори и обърната обратно, означаваше същото.

Руната на второ място, пречката, „anzus“, означаваше бог наследник, езотеричното му значение разкриваше послание, съобщение, съвет.

— Който и да си, искаш да ги разчета. Ясно е — каза Джоана. — Или казваш, че предизвикателството е да те намеря, за да ми кажеш нещо неотложно? Имаш съвет към мен? Искаш да ми кажеш какво ще се разруши, какво те тревожи? Добре — говореше на духа, сякаш беше в стаята.

Последната руна, стъпка, която трябва да направи, „wunjo“.

— О, много мило от твоя страна — каза тя — Искаш да бъдем приятели, съмишленици или намекваш, че ще се сприятелим в бъдещето? — „Wunjo“ символизираше радост и означаваше приятелство.

Разчете основното послание на първата група от руни: беше се случило голямо бедствие и духът я уведомяваше за особеностите му, като й даваше да разбере, че е приятелски настроен и не иска да я нарани. Щеше да й се наложи да влезе по-навътре в преддверието, за да намери тази душа. Не беше задължително духът да е на най-близкото ниво, ако беше толкова силен, както изглеждаше.

В случая на Филип и Вирджиния опитите им да се свържат бяха излезли извън контрол със смъртта на кочияша. Ако Джоана се беше намесила по-бързо, би могла да предпази бедния човек от изхвърлянето му при обръщането на карета и падането му върху бодливата ограда. Двамата възлюбени не са искали да наранят никого. Любовта им ги беше докарала до отчаяние. Не са искали смъртта за този човек. Джоана си помисли, че няма да позволи някой да умре този път. Трябваше да разбере какво й казва духът, преди да го доведе до отчаяни мерки. Щеше да е нужно проучване и точно заклинание, за да разбере къде трябва да търси тази душа. Понечи да разчете следващата група руни, когато усети присъствие в стаята. Погледна през рамо и видя Ингрид.

— Стресна ме! — каза тя.

— Много си нервна, мамо! — смъмри я Ингрид, но Джоана видя, че по-голямата й дъщеря е в добро настроение. Тя сияеше, русата й коса блестеше и падаше по раменете й, бузите й бяха бледо розови, а кожата бледа и влажна. Напомни на Джоана за деликатно, но силно цвете, като бяла орхидея или издължена и благородна кала. Усмихна се, щастлива, че вижда дъщеря си спокойна. Сигурно гаджето полицай имаше принос за това. Маст Виртуос или нещо такова?