Целувката на змията [bg]

— Разбира се, че не. Прекрасна си, но далеч не си моя тип. Съжалявам, Ингрид. Просто, ти винаги си била много дискретна и не съм си представял, че ще обсъждаме твоят… — изкашля се — сексуален живот.

— Това е така, защото нямам такъв — каза тя. Не беше виждала Мат след случката в колата на втората им първа среща, защото му се беше наложило да замине извън града за няколко дни.

— Бихме могли да погледнем „Космополитен“. Ще ти обясня статиите… Има ли причина сега да повдигаш този въпрос? — повдигна той вежда. — Нещата с полицай Нобъл се движат бързо, така ли да разбирам?

— Спри да си правиш шеги! — засмя се Ингрид. — Аз съм чела достатъчно „Космо“

— Мисля, че аз ще имам нужда от „Космо“. От коктейл за този разговор. Е, докъде стигнахте вие двамцата?

— Не зная… до втора база, предполагам?

— Да, до „натискането на копчета“. Чудесно, страхотно начало е. С малки крачки — каза Хъдсън и плесна с ръце. — Това са чудесни новини, мила. Първо — това е много, много по-далеч от това, до което стигна с Кейтлин! Добре!

Хъдсън се изправи и трескаво закрачи из кабинета.

— Трябва да се подготвим, Ингрид. Може би с някоя от отварите на Фрея? Само за да се поотпуснеш — и направи вълнообразен жест с ръце — Имаш ли секси бельо? Момичетата имат нужда от такова — щракна с пръсти. — Може да поръчаме онлайн! Или Фрея да ти помогне, като да те изведе на пазар в Манхатън. Тя със сигурност знае как да се наконти — въртеше се в кабинета като дервиш, в кръг. И всеки път щом му хрумнеше нова идея, сочеше с пръст Ингрид.

— Всичко звучи чудесно — кимна Ингрид. — Но се чудех дали… не зная… има ли друго, което бихме могли да правим… аз и той да правим… без да го правим. Не мисля, че съм готова… но бихме могли… сещаш се… да пробваме друго?

— Друго? — пак повдигна вежда.

Ингрид щеше да потъне в земята от срам.

— Ясно! — каза той и посочи компютъра.

— Какво?

— Порно!

— Порнография? Ще гледаме порнография? Хъдсън, не — разтърси глава. — Просто… не!

— О, хайде, няма друго като Интернет, което да ти даде идеи за разни „други неща“ — подсмихна се той.

Ингрид въздъхна и го остави да седне пред компютъра й. Допита се до него в нужда и дали й харесваше, или не Хъдсън търсеше начин да й помогне. Трябваше да му се довери, след като това беше непозната за нея територия.