Целувката на змията [bg]

— Да го наречем Петък-оке! — изрече развълнувано Сал, на което Фрея отговори с „Ъ!“.

Другата барманка, Кристи, се изказа по-безцеремонно:

— Тъпо е! Какво ще кажете да е само караоке в петък вечер? Двете барманки бяха приели добре идеята и бяха помогнали на Сал да закупи оборудването и дисковете от eBay от наскоро затворил бар в Ню Йорк.

Щом подготвиха всичко, видяха, че повечето песни и клиповете към тях бяха от 80-те години. Видеата с текстовете бяха с жени с огромни коси, десетки колиета, бледа кожа, блестящи червени устни, широки рокли и голи рамене. Мъжете бяха облечени с тесни панталони и с коси, късо подстригани отгоре и много дълги отзад.

Това подхождаше на времевата и пространствена атмосфера на бара и сега в петък вечер в „Норт Ин“ щяха да звучат пияни фалшиви версии на „Малкия червен корвет“ на Принс или отлични изпълнения на „Пианист“ на Били Джоел, групово пиянско изпълнение на „Сестра Крисчън“ на Найт Рейнджър, AC/DC и „Върнах се в черно“, песни на „Тийрс фор фиърс“, Били Айдъл, Файн Йънг Канибал, 10000 Манпакс, „Дюран Дюран“, Пат Бенатар, разбира се и Майкъл Джексън, наред с други изпълнители, които или са умрели, или са арестувани за шофиране в пияно състояние, или са станали трезвеници и вегани.

На младите хора от Норт Хемптън и околностите изглежда не им липсваха трагичната Ейми Уайнхаус или Майли Сайръс. Пристигаха на тълпи, облечени в старите дрехи на родителите си, струпваха се около машините за караоке и внимателно преглеждаха списъка с песни.

Имаше и четирийсет годишни, дошли от ерата на големите пари и кокаина. Такъв беше Блейк Аланд, инвеститор, който сега общуваше с местните и обсъждаше нов имот, на който беше хвърлил око, напомняйки им, че пее като гарга. В другия край на бара беше Джъстин Фронд, новият модерен кмет, който изненада всички тази вечер с хубавия си мелодичен глас.

„Да, гейовете са най-добри в караокето“, помисли си Фрея, след като имаше видение за вечеринките на кмета. Видя как Фронд се разхожда по плажа с красивия си партньор, двамата с навити панталони да се натискат във високите треви на пясъчна дюна. Фрея забеляза и страхотните плочки на кмета. Що се отнасяше до среднощните забежки на Блейк Аланд Фрея трябваше да затваря очи, за да се предпази от неприятните видения: остри токчета, забити в гръбнак; нещо с участието на език, лачена черна кожа, стъклена маса, задъхания и разпенен господин Аланд.

Сет пееше „Бохемска рапсодия“ на Куин, странен избор за полицай, предвид, че се пее за момче, което е застреляло някого. Бети пееше беквокалите, не сваляха очи един от друг дори когато тълпата започна да ги аплодира.

— Тези двамата наистина са много добри — каза Сал на Фрея. Той беше на смяна с нея. Килиан не дойде да й помогне — липсваше й, но беше обсебен от идеята да завърши оранжерията. Кристи сервираше напитки около машините и събираше листчета с избраните песни.

— Нямаш представа колко си прав, Сал — отвърна Фрея. Бети и Сет правеха секс поне по три пъти на ден: в тоалетната на някой ресторант, в полицейската кола на Сет, в стаята за разпит в районното (би трябвало да са по-внимателни). Докато ги гледаше да пеят, Фрея реши да се позабавлява не само като воайор.