Маската на смъртта [bg]

— Вземи.

Винаги си плащаше за случаен секс. Само тогава нямаше усложнения. Никой на никого нищо не дължи. Отпадат глупости като: да се срещнем отново, да се чуем и т.н. Спестяваш си и сълзливите тиради за нещастно детство. Влизаш, излизаш. Нищо повече.

Трикси гледаше парите с широко отворени очи. Едва сега Гай си съблече сакото и го преметна на гърба на най-близкия стол. Отпи нова глътка и посочи с палец подноса.

— Налей си едно. — Не получи отговор и попита: — Какво има?

— Какво ли?

— Да не би петдесет да са ти малко?

— Не ти искам парите. — Момичето се бе свило и трепереше неудържимо. — Нищо не искам.

— Какво? — жабешката му уста се разтегна в нахална усмивка. — Да не би тази седмица да е обявена за безплатно чукане? Хайде, вземи ги. Купи си блуза, че от тази не остана нищо.

— Ти си… Ти си направо… — обгърна тялото си с ръце, сякаш за да се предпази. — Ти си отвратителен.

— Нищо не разбирам. — Гай я гледаше с искрено удивление. Сетне започна да разкопчава ризата си. — Все едно, омръзна ми. Налей си питие и започни да се държиш нормално или се разкарай.

Той влезе в банята, пусна душа и се върна да се съблече. Трикси следеше движенията му и с всяка изминала минута се отвращаваше все по-силно от себе си. Как допусна този човек да я докосва? Толкова е противен! Лъснал от пот, целият е покрит със сплескани черни косми. Дори оная му работа изглежда космата. Сякаш е покрита с кожа на плъх.

Потресена и погнусена, Трикси стисна очи и започна да мисли как да му го върне. Дали да не разбие бутилката с уиски в черепа му, а после да натъпче счупените стъкла в очите и устата му? После й дойде вдъхновение и извика силно, та той да я чуе:

— Забравих да ти кажа, че съм болна от СПИН.

Той се обърна и само се засмя:

— О, скъпа. Измислях ги по-добри още преди да се родя.

— Вярно е — настояваше тя, но и двамата добре долавяха хленчещите нотки в гласа й.

Мозъкът й продължаваше трескаво да търси с какво да го нарани — да го нарани убийствено и разрушително. Хрумна й нещо, което, докато го изричаше, не й се стори достатъчно язвително. Но по-късно, седнала на терасата в Господарската къща, си спомняше събитията от деня и едва тогава си даде сметка колко силно се промени лицето му, щом етапа дума за дъщеря му.

— Странно е как Суами е стигнала до Ложата на „Златния ветрогон“ — подхвърли тя. — С такова семейство. И с всичките тези пари. Като си помислиш, нищо не й е липсвало. — Промяната в израза на Гай стъписа Трикси, ала огромното й желание да му върне обидата я накара да продължи. — За нея Учителя е всичко на този свят. По някакъв начин той, предполагам, замества в душата й фигурата на бащата. Странно ми е все пак. Сякаш си няма свой баща.

Трикси почти преглътна последните думи, защото Гай вече се бе надвесил над нея. Тя отскочи назад в леглото. Мигом съжали, че се е поддала на уплахата, но вече беше късно. Виждаше разширените пори и спуканите капиляри по кожата на носа му и прорасналите косми вътре.

— Влизам да си взема душ. Искам да сваля мръсотията от себе си. Когато изляза, да те няма. Имаш на разположение пет минути — през стиснатите зъби думите се процеждаха с неприкрита омраза.

Вратата на банята се затръшна и целият кураж на Трикси се изпари. С треперещи крака тя се изправи и тръгна към нощната масичка. Видя в огледалото мокрото си от сълзи лице. Кога успя да се разплаче? Възможно ли е да не е забелязала? Да плачеш и да не знаеш, че го правиш. Искрен стон на самосъжаление се изтръгна от гърдите й.

Забеляза кутия с хартиени кърпички и избърса лицето си. Пак беше прекалила с грима. Нямаше как да коригира пораженията, защото не си бе взела чантичката. Едва сега до съзнанието й стигна фактът, че е и без никакви пари.

Как ще се прибере у дома? За нищо на света няма да търси шофьора на Гамлин, защото той положително я мисли за проститутка. Толкова се засрами, че извърна лице от огледалото.

Водата в банята още шуртеше, но вече бяха изминали цели две ценни минути. Какво ли ще направи, ако я завари в стаята? Ще я изхвърли навън, без да му мигне окото. Притежанието на пари те освобождава от необходимостта да се извиняваш.

Погледът й попадна на банкнотата върху чаршафите и й напомни колко отвратителен понякога е сексът. В главата й се прокрадва предателската мисъл да ги вземе. Като компенсация за насинените гърди, за болките в гърба и краката. Вероятно за да се предпази от изкушението, тя грабна парите и ги накъса на ситно. Понечи да ги хвърли във въздуха, но забеляза портфейла, който се подаваше от джоба на сакото. Измъкна го и натика парченцата вътре. С удоволствие си представи как той иска да плати сметката в скъп ресторант и от портфейла му се посипват нейните конфети.