Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Само деветдесет минути отнеха на Зеленика да стигне до Германия. На нормална мисия би отнело поне два пъти повече, но Зеленика реши да наруши няколко наредби. Защо не, помисли си тя. Не беше като да можеше да изпадне в още по-големи неприятности. В ПНЕ вече мислеха, че е убила началника, а комуникациите й бяха блокирани, така че не можеше да обясни какво всъщност се е случило. Нямаше съмнение, че е определена като престъпник и отряд по Изтеглянето беше изпратен по петите й. Да не споменаваме, че най-вероятно Опал Гномски я следеше. Така че нямаше време за губене.

Още откакто гоблинските банди бяха хванати да внасят човешка контрабанда през неизползвани шахти, караули бяха поставени на всяко летище за совалки на повърхността. Париж беше охраняван от сънлив гном, който беше само на пет години от пенсиониране. Той се събуди от следобедната си дрямка от спешно официално съобщение от Централното полицейско управление. Избягал пилот от Разузнаването беше на път. Да се задържи за разпит. Процедирайте внимателно.

Никой не очакваше гномът да има успех. Бодлива Зеленика беше във върхово физическо състояние и беше преживяла битка с трол. Гномът пазач не можеше дори да си спомни последния път, когато е бил във форма, и трябваше да легне, дори ако имаше само забелена кожа около нокътя си. Въпреки това пазачът смело пазеше площадката за кацане, когато Зеленика профуча покрай него на път за повърхността.

Веднъж щом беше във въздуха, Зеленика отлепи гумена лента от предната част на ръката си и започна търсене в компютъра си. Компютърът намери хотел „Кронски“ и начерта още три маршрута, по които Зеленика можеше да мине. Зеленика избра най-краткия, въпреки че щеше да се наложи да мине през няколко главни човешки центъра. Още полицейски наредби, разбити на парчета. В този момент наистина не я интересуваше. Собствената й кариера беше далеч от спасяване, но това нямаше значение. Зеленика не беше кариерен елф и без това. Единствената причина да не я изритат от ПНЕ беше началникът. Той видя потенциала й, а сега беше мъртъв.

Земята проблясваше отдолу. Европейските миризми се процеждаха през филтрите на каската й. Морето, запечената земя, лозята и острият вкус на чист сняг. Обикновено Зеленика живееше за това, но не и днес. Днес тя не изпитваше и грам от еуфорията, която изпитваше, когато беше над земята. Днес тя просто се чувстваше сама. Началникът беше единственото нещо, близко до семейство, което й беше останало. Сега и той си беше отишъл. Може би защото бе пропуснала целта. Тя ли наистина беше убила Юлиус? Беше твърде ужасно, за да мисли за това, и твърде ужасно, за да го забрави.

Зеленика вдигна визьора си, за да избърше сълзите си. Артемис Фоул трябваше да бъде спасен. Колкото за началника, толкова и за него самия. Зеленика спусна визьора си, ритна с крака и даде газ до дупка. Време беше да види какво можеха новите крила на Вихрогон.