Среднощният диамант [bg]

— По-лош съм от някои, по-добър от повечето.

— Всички мъже, с които делиш каюта, ли играят? — попитах.

— Да, всички от моята каюта ходят. Някои не би трябвало да го правят — каза той със смях. — Джеб Карсън? Старият човек с белите мустаци? По-лош играч и от баща ми. Но онзи, който обира всички, е Грант Елиът. Цар е на блъфирането.

— Не съм изненадана — промърморих.

Когато тази вечер дойде време за играта на карти, аз се измъкнах тайно от крилото, където бяхме настанени, успявайки да избегна както Аделейд, така и госпожица Брадли. Открих Агостино, сирминиканския моряк, и го убедих да ме отведе до каютата на Седрик и Грант.

— Не искам да загазя, ако те хванат да крадеш — каза той. Харесваше му да има някого, с когото да си говори на сирминикански, но не бяхме точно най-добри приятели. — А и за какво ти е да крадеш във всеки случай, ако ще ставаш съпруга на някой богаташ?

— Няма да крада. И няма да кажа и думичка за теб, ако ме хванат.

Той колебливо ми подаде един фенер и затвори вратата зад мен. Огледах се из празната каюта, без да съм сигурна откъде да започна. Лесно беше да забележа леглото и вещите на Седрик. Другите не бяха толкова очевидни. Имаше два куфара, които не бяха заключени, и един бърз оглед ми позволи да определя, че са на Грант. После забелязах на една койка да лежи познато палто. Беше дълго, изрязано по адорийската мода, ушито от тъмнокафява камгарена вълна, и бях виждала Грант да го носи много пъти. Под койката имаше протрит черен кожен куфар. Измъкнах го и не се изненадах да открия, че е заключен.

Извадих комплекта с шперцовете си от един джоб на роклята си. Иронията във факта, че използвах подаръка на Грант, за да проникна с взлом във вещите му, не ми убягна. Куфарът имаше ключалка, каквато никога не бях виждала, но след известно експериментиране най-сетне я отворих с щракване.

Съдържанието се оказа разочароващо. Най-вече дрехи, и при това — обикновени. Две книги — „висока“ осфридианска литература. Четка. Бръснач, който той явно използваше рядко. Седнах на пети, разочарована. Бях сигурна, че ще открия тук нещо голямо, нещо, което щеше да обясни мистерията зад Грант Елиът, и…

Самият куфар. Нещо не беше както трябва с него. Огледах го от мястото си на пода, а после се наведох напред да погледна вътре. Вътрешните и външните размери не си пасваха. Измъкнах всичко и го натрупах на купчина зад мен. Щом куфарът се изпразни, можех да определя със сигурност, че виждам фалшиво дъно. В куфара имаше още нещо: то просто беше прикрито.

Прокарах пръсти по ръбовете на дървеното дъно, търсейки резе или езиче. Най-накрая открих метално късче, което се повдигаше и се подпираше, за да може да се използва за издърпване на онази дървена част. Но в нея имаше ключалка и фалшивото дъно все така не поддаваше. Отново извадих шперцовете и избрах най-миниатюрния.

Отне ми дори повече време да разбера как да работя с такъв деликатен инструмент, отколкото при първия ми опит. В дъното на ума си постоянно се безпокоях, че някой ще влезе през вратата. Колко време продължаваха игрите на карти? Най-после чух изпукване и когато дръпнах металния лост, фалшивото дъно се повдигна и разкри остатъка от вътрешността на куфара.