Тайната на забранената книга [bg]

— Какво видя? — настоя той, когато най-накрая спрях. Не си дадох труда да попитам как е разбрал. И двамата знаехме, че бих се върнала при него само ако имах нужда от нещо, което не можех да намеря никъде другаде — например отговорите, които отказах предишния път, когато бях тук. А това значеше, че нещо се беше променило в ума ми.

Ръцете му все още бяха на раменете ми. Тази вечер близостта с него беше различна, но не по-малко обезпокоителна. Не знам дали някога сте излизали от колата си в близост до свален електропровод на пътя, по време на буря, но аз съм. Можете да усетите енергията, която пращи и пука във въздуха, докато електропроводите се мятат и усукват на земята, и знаете, че стоите до сурова енергия, която може да се обърне към вас с убийствена сила във всеки един момент. Свих рамене в ръцете му.

— Пусни ме!

Той дръпна ръцете си.

— Ти дойде при мен. Запомни го!

Никога не ме остави да го забравя. „Ти избра — щеше да ми напомни по-късно. — Можеше да си идеш у дома.“

— Мисля, че ще повърна — казах.

— Не, няма. Иска ти се да го направиш, но няма. С времето ще свикнеш с усещането.

Беше прав. Не повърнах онази нощ, но никога не се отървах от чувството, че може да изхвърля накиснатите с кетчуп пържени картофи във всеки един момент.

— Ела! — Той ме поведе обратно към основната част на книжарницата и ме придружи до дивана с цвят на камила, на който бях седнала преди няколко вечери. Разгъна одеяло върху кожата, за да я предпази от мокрите ми дънки. На юг един диван никога не е по-важен от човека, който седи върху него. Това е едно дребно нещо, което наричаме гостоприемство. Беше невъзможно да пропусна колко силно треперех и имах малък проблем с мократа тениска — студени зърна. Хвърлих му мрачен поглед и се увих с одеялото. Със светкавичен рефлекс, той грабна друго и успя да го хвърли отдолу, преди задникът ми да стигне до дивана. Настани се в стола срещу мен. Фиона си беше отишла, а светлинният надпис на прозореца беше изключен. „Книги и дреболии Баронс“ беше затворен за вечерта. — Кажи ми! — настоя той.