Открадни си свят [bg]

— Крооо, крооо, крооо! Чи-чиииии! Втора кръв!

Успешен удар на Мо-Лок описа червена дъга по рамото на Метеорита. Съперниците дишаха тежко и си разменяха зловещи закани. Мо-Лок дори се завъртя и си показа задника. После отново се вкопчиха. Зрителите крещяха до забрава. Тези от първия ред се бяха надвесили над перилата, за да зяпат от непосредствена близост как съперниците се ритат в слабините и си извиват крайниците.

Мо-Лок бе хвърлен отново. Преди да успее да се надигне и да ухапе Метеорита, удари и вторият гонг.

За момент изглеждаше сякаш този път противниците нямат никакво намерение да преустановяват боя, но после съплеменниците им нахлуха на терена и ги разделиха. Женските заоблизваха раните на своите герои. Една белокозинеста възрастна самка от групичката на Метеорита извади бутилка джин й той я пресуши, сякаш беше пълна с портокалов сок. Съдията си издуха носа.

Тилт кимна.

— Незабравима битка, о, мда.

Той издаде гърлен, хъркащ звук, който при веспанците означаваше крайна степен на задоволство и възхищение. Гонгът отекна. Трети рунд.

Метеорита изхвърча от своя ъгъл, като пръскаше пред себе си облаци джин. Мо-Лок разтърси мократа си глава и зае отбранителна позиция.

Метеорита се хвърли право към него.

— Сега вече разбирам защо са го кръстили така! — извика възторжено господин Билс.

Но Мо-Лок не изчака сблъсъка. Той отскочи встрани и три пъти стръвно ухапа задника на своя опонент. Метеорита изпищя и се опита да обвие жилестата си ръка около шията на Мо-Лок, но плъзгавият му противник отново се измъкна, като този път се промуши между краката му.

— Бий се, мръсно копеле! — не се сдържа и изкрещя господин Муун.

Кръв шурна по пода. Тълпата отстъпи назад. Мо-Лок изпъна увенчаните си с остри нокти пръсти и извая едно X върху гърдите на Метеорита. Отскочи рязко назад и когато Метеорита вече го застигаше, впи зъби в гърлото му.

Шумът беше невъобразим. Господин Билс подскачаше ядно и се напъваше да надвика тълпата:

— Хайде, Мети, удари го!

Метеорита риташе яростно и се дърпаше, но Мо-Лок успя да се вкопчи в една от шпорите му и макар между пръстите на мъничката му ръка да струеше тъмночервена кръв, той не само не я изпусна, но изви крака назад, прекършвайки крехките му кости.

Сега вече гърбът на Метеорита беше като извит стоманен трион. Мо-Лок вдигна глава и зейна с уста, за да покаже на публиката отхапаната мръвка, преди да я изплюе на пода. Той счупи ръцете на Метеорита. Скочи върху изпънатия му гръбнак. Изрита го в ченето и го строши. След това продължи да го рита, накрая застана на четири крака и захапа отново виолетовата пулсираща шия на Метеорита.