Драконите на сломеното слънце [bg]

Джерард се показа на вратата, тъкмо когато кендерът скочи от масата, откъдето бе изнесъл речта си и изтича обратно при Карамон. Лора бършеше ъгълчето на очите си с края на престилката. Блатното джудже, помагащо в странноприемницата, цивреше безсрамно в единия ъгъл, докато редовните посетители аплодираха шумно, блъскаха чашите си в масите и викаха:

— Браво, браво!

Карамон Маджере седеше в едно от сепаретата с високи облегалки. Усмихваше се и усмивката му бе огряна от последните златисти лъчи на слънцето, които се бяха промъкнали в странноприемницата, само за да кажат лека нощ.

— Съжалявам за случилото се, сър — обади се Джерард и пристъпи към стария войн. — Не си дадох сметка, че може наистина да ви обезпокои. Сега ще го изведа.

Карамон протегна ръка и погали вързаната на опашка коса на кендера — същата тази опашка, която стърчеше право нагоре като козината на наистина стресната котка.

— Не ме безпокои. Радвам се, че отново го виждам. Онази част за приятелството беше чудесна, Тас. Направо чудесна. Благодаря ти. — Старият войн се намръщи и поклати глава. Но не разбирам и думичка от останалото, за което говориш. Всички тези работи за Обединена нация на елфите и, че Речен Вятър щял да дойде в Странноприемницата, след като е мъртъв от толкова много години. Нещо не е наред. Трябва хубаво да го обмисля. — Карамон се измъкна от сепарето и тръгна към вратата. — Смятам да се поразходя, както обикновено, Лорана.

— Вечерята ще те чака, когато се върнеш, татко — отговори тя.

Съдържателката приглади престилката си и здравата разтърси блатното джудже, за да го накара да се стегне и да се връща на работа.

— Не му мисли твърде дълго, Карамон — подвикна след него Тас. — Понеже… ами… нали се сещаш.

Чак тогава кендерът вдигна очи към Джерард, който безмилостно го бе уловил за рамото. Този път се бе погрижил между пръстите му да има не само дрехи, но и порядъчно количество плът.

— Понеже скоро ще умре — прошепна гръмогласно Тас. — Не ми се искаше да го споменавам. Щеше да излезе прекалено грубо, не мислиш ли?

— Мисля, че ще прекараш остатъка от годината в затвора, ето какво мисля — обясни му строго рицарят.

Карамон Маджере все още стоеше в началото на стълбите.

— Да, Тика, скъпа. Идвам — каза той.

После сложи ръка на сърцето си и се хвърли с главата надолу.

Кендерът се отскубна от хватката на Джерард, сетне се свлече на земята и избухна в сълзи.

Рицарят се движеше бързо, но не достатъчно, за да пресече падането на Карамон. Едрият войн се прекатури и затъркаля надолу по стълбите на своята любима Странноприемница. Лора изпищя. Клиентите се разкрещяха. Минувачите по улицата, забелязали, че Карамон е паднал, се втурнаха към хана.