Драконите на сломеното слънце [bg]

— Е, добре — измърмори мрачно. — Сега вече те спипах.

Той смъкна шлема си и го захвърли на земята, след което опря гръб на знака, за да нормализира дишането си. Не сваляше очи от стълбището. Така кендерът нямаше да успее да избяга. Противно на всякакви правила, Джерард започна да смъква една по една частите на бронята, които му пречеха да се движи свободно, уви ги в наметалото си и ги скри в най-тъмния ъгъл на бараката за дърва на Странноприемницата. После отиде при варела с вода в сянката на огромното валеново дърво и потопи в нея кратуната за пиене. Водата му се стори прохладна и сладка. Без да откъсва очи от входа, той отново напълни кратуната и я изля върху главата си.

Водата освежително се стичаше по врата и гърдите му. Отпи още една глътка, приглади коса, избърса лицето си и вдигна шлема от земята. Сложи го под мишница и пое по дългия път нагоре към входа. Сега вече чуваше съвсем ясно гласа на кендера. Ако се съдеше по официалния тон и неестествената дълбочина, негодникът изнасяше реч.

— „Карамон Маджере беше голям герой. Той се сражаваше срещу дракони, немъртви, гоблини и хобгоблини, великани и дракониди и стотици други, за които в момента не се сещам. Върна се назад във времето с ей това устройство — можете да го видите в ръката ми…“ — Беглецът за момент отново заговори нормално: — После показвам на тълпата устройството, Карамон, но ще ти демонстрирам по-късно, понеже сега не мога да го открия. Не се тревожи, няма да позволя на никой да го пипа. Докъде бях стигнал?

Мълчание, последвано от шумолене на хартия.

Джерард продължаваше да се катери по стълбите. Никога досега не си бе давал сметка колко много стъпала има до вратата на Странноприемницата. Краката му вече се бяха схванали от продължителното тичане и сега горяха; дъхът му излизаше със свистене. Искаше му се да беше свалил всички части на бронята. Раздразнено осъзна, че се е отпуснал далеч повече, отколкото предполагаше. От предишното атлетично тяло не бе останала и следа. Превръщаше се в госпожица. Поспря за миг на една от площадките и чу как кендерът продължи с речта:

— „Карамон Маджере се върна назад във времето. Там той спаси лейди Кризания от Бездната.“ Тя също ще присъства, Карамон, ще долети на гърба на сребърен дракон. Ще дойдат Златна Луна и Речен Вятър, и техните красиви деца, и Силваношей, кралят на Обединената нация на елфите, заедно с Гилтас, новият посланик на Обединените човешки нации, и разбира се — Лорана. Даже Даламар ще дойде, помисли си само, Карамон! Главата на Конклава да присъства на собственото ти погребение. Ще стои ей тук, точно до Палин, който е начело на Белите мантии, но предполагам, че това го знаеш, понеже ти е син и така нататък. Всъщност само предполагам къде ще стоят. Последният път, когато бях тук за твоето погребение, вече беше късно и всички си бяха тръгнали. Палин ми разказа. Разправяше, че всички много съжалявали. И че ако знаели, че ще се появя, щели да почакат. Тогава ми стана малко криво, но Палин ми обясни, че всички ме смятали за умрял, и аз наистина съм, естествено, само не и в момента. Но понеже първият път пропуснах погребението ти, трябваше да опитам отново.