![Подземен свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/3/podzemen-svyat-bg-download.jpg)
Подземен свят [bg]
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-376-8
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Подземен свят [bg]». Краткое содержание книги:
Ако планинецът се бил възползвал незабавно от предимството си, вероятно щял да избяга жив и възнаграден за усилията си с кръвта на британски ефрейтор. Той обаче хукнал към конете. Навярно за да предупреди другарите си или защото в някоя от торбите, окачени на седлата, е имало пистолет. За жалост при вида на ужасения мъж, втурнал се към тях, обикновено спокойните афгански жребци се вдигнали на задни крака, скъсали въжетата си и препуснали напосоки.
Проклятие, изругал Кавана, проследявайки с поглед как конете, провизиите и втората коза изчезват по вледенената пътека.
Междувременно афганецът се обърнал — оголил зъби и размахал нож. Кавана обаче заел защитна поза — с вдигната дясна ръка насочил върха на сабята към небето — и със задоволство забелязал как очите на планинеца се стрелват за секунда нагоре и наляво, преди да забие острието си в лицето му.
След битката се възцарила тишина. Простреляният в корема афганец се гърчел и стенел и Кавана го отървал от мъките му с един саблен удар. Избърсал острието в робата му, подгизнала от кръв и следователно безполезна.
— Бързо, вземете дрехите на другите, преди кръвта да ги съсипе! — извикал той на Давел и на сепоя, подали се иззад скалата.
Сепоят оправдал очакванията му и Кавана го похвалил за точния изстрел. Давел поздравил Кавана. Никой не похвалил Давел.
Тримата се нахранили до насита с козата, която била попрегоряла в суматохата, но на изгладнелите британци им било все едно. Яли до пръсване, после се навлекли с робите и тюрбаните на мъртвите, по които не личали петна от кръв. Накрая скрили телата възможно най-добре и продължили по своя път.
Яздили цял ден, изпреварвайки колоната с около миля. Макар и отдалеч, леденият вятър довявал до тях бумтеж на пушки и болезнени писъци. Кавана станал по-уверен. Отклонили се от обичайния маршрут и открили нова пътека по високите плата на прохода. Тогава, след пладне на петия ден, се натъкнали на лагер. И се изправили пред най-трудното си изпитание.
21.
Хвърляйки поглед назад, Кавана стигнал до заключението, че са се сблъскали с откъснат отряд на някой от командирите на Акбар. От подобни бази афганците вероятно изпращали стрелци да заемат позиция по хребетите пред колоната, откъдето джезайлите им да сеят смърт сред злочестите бегълци; изпращали вероятно и ездачи по тайни пътеки до дъното на прохода, където да нанасят ужасяващи поражения на по-слабо охранявания ариергард, да посичат безмилостно слуги, жени и деца и да плячкосват бездруго оскъдните припаси.
В този случай Кавана се възползвал от познанията си по пущу. Всъщност те спасили живота им. Прехвърлили поредното било и конете им се заспускали, хлъзгайки се, по вледенения склон, когато им извикал постови.
Слава богу. Мъжът видял облеклото им и ги помислил за афганци. Поздравил ги, вместо да вдигне тревога. Находчивостта на Кавана отново ги спасила, защото без да показва изненада и да се впуска в бягство, той запазил спокойствие и отвърнал подобаващо на поздрава.
Дал знак на другарите си да спрат. На двестатина метра пред тях лостовият пристъпил пред купчина камъни, препасал джезайла си през рамо. Не различавали чертите му. Видели само как свива длани около устата си и отново им извиква на пущу.
Умът на Кавана работел трескаво. Не бивало да приближават — щели да ги разпознаят. Побегнели ли обаче, афганците — отлични ездачи — щели вероятно да ги настигнат за нула време.
— Какво ще правиш, човече? — попитал го Лавел, облещил нервно очи.
— Шшт! — просъскал му Кавана. — Мисля. Каквото и да се случи, не продумвай и следвай напътствията ми.
Междувременно постовият, отново свил длани на фуния пред устата си, извикал невидимите си другари и зад него започнали да се подават лица. Шест или седем. Без малко да се врежат в лагера им! Афганците се взирали в тях, заслонили длани срещу гаснещото слънце, и несъмнено се чудели защо тримата им посетители не помръдват от местата си.
Кавана трескаво търсел изход. Не можели да избягат. Не можели да продължат напред. И всякакъв опит да отговарят на нови въпроси несъмнено щял да разкрие колко слабо владее пущу.
Един афганец свалил пушката си от рамото, но Кавана предотвратил логичното следствие, като му извикал, преди да ги вземе на прицел с оръжието:
— Приятелю, връщаме се от набег срещу британските страхливци! Водим пленен сикх! Предрешил се като нас и се опитал да дезертира!
Афганците отвърнали с гръмък смях. Сепоят, който не разбирал пущу, не подозирал какво го очаква. Стоял до Кавана — предан, непоколебим.